Най-сетне спря и ме погледна внимателно и спокойно. После отбеляза замислено:
— Вие сте много красив! — И след това добави: — Au’voir28.
После се обърна, влезе във водата и заплува.
Бях прекалено смаян, за да тръгна след нея. Никой никога не ми беше казвал, че съм хубав, дори и преди да си счупя носа. Камо ли пък красив!
Помислих да я последвам, но реших, че няма да има полза, дори и да имах време за това. Това момиче можеше добре да плува.
Глава трета
Останах на плажа до залез слънце и я чаках да се върне. После вечерях набързо хляб и сирене, вино, сложих си препаската и отидох в селището да я търся. Обиколих баровете и ресторантите, но не я намерих. Тогава започнах да надзъртам през прозорците на къщите. Когато започнаха да затварят и бистрата се отказах, върнах се в къмпинга, проклех се хиляди пъти за допуснатата глупост… (защо не я бях попитал как се казва и къде живее?)… вмъкнах се в палатката и легнах да спя.
Станах още на зазоряване и проверих плажа, изядох си закуската и отново проверих плажа. „Облякох се“ и отидох в селището, обходих магазините, проверих в пощата и си купих „Хералд-триб“.
Тогава се изправих пред едно от най-трудните решения, които ми се е налагало да правя през живота си. Бях-спечелил кон!
Отначало не бях сигурен, тъй като не бях запомнил номерата на всичките петдесет и три билета. Трябваше да изтичам до палатката, да измъкна бележката с номерата на билетите и да проверя. Бях спечелил! Бях запомнил правилно номера, защото беше много особен: XDY 34555. Имах кон!
Това означаваше няколко хиляди долара… не знаех точно колко. Във всеки случай достатъчно, за да се издържам в Хайделберг… ако веднага осребря билета. „Хералд-триб“ пристигаше с един ден закъснение, което означаваше, че тиражирането е било най-малко преди два дни — а междувременно тази кранта може да си е счупила крак или да се е наранила по девет други начина. Моят билет щеше да ми донесе пари само ако Лъки Стар29 бъде включена в списъка на конете, които ще стартират.
Трябваше бързо да отида в Ница и да разбера къде и по какъв начин мога да получа най-висока цена за Лъки Стар. След това да взема билета от трезора и да го продам.
Ами какво да правя с „Елена от Троя“?
Дори Шайлок30 с неговия драматичен вик: „О, моята дъщеря! О, моите дукати!“ не е бил толкова силно раздвоен, колкото бях аз.
Направих компромис. Написах едно мъчително писмо, в което й обясних, че неочаквано съм бил извикан и я молех или да ме почака до утре, когато ще се върна, или поне да ми остави бележка, в която да посочи как да я намеря. Писмото предадох на пощаджийката, като й описах колко е висока, какъв цвят има косата й и какви великолепни poitrine31 има… плюс една банкнота от двайсет франка, с обещание за два пъти по толкоз, ако получа отговор. Пощаджийката каза, че никога не я е виждала, но че ако cette grand blonde32 някога се появи в селото, писмото ще бъде предадено.
След като свърших тази работа ми остана време колкото да изтичам до палатката, да си облека дрехите, които носех извън острова, да предам кухненските принадлежности на мадам Александра и да хвана корабчето. След това имах три часа за пътуване и тревоги.
Проблемът се състоеше в това, че Лъки Стар всъщност не беше кранта. Този кон се класираше на пето или шесто място, независимо кой извършваше класацията. Тогава дали да не заложа на него или да продам билета.
Не беше лесно да се реши. Да предположим, че успея да продам билета за 10 000 долара. Дори и да не използвам никаква хитрост, за да избягна данъка, ще получа по-голямата част от тази сума и с нея ще мога да завърша образованието си.
Но образованието си така или иначе щях да го завърша… пък и дали наистина исках да следвам в Хайделберг? Онзи студент с белезите от дуелиране беше такъв един мърляч с неговата фалшива гордост и белези, получени при измислена опасност.
От друга страна да предположим, че запазех билета и спечелех някоя голяма награда от 50 000 или 140 000 долара…
Знаете ли какъв данък трябва да плати един ерген за 140 000 долара в страната на храбрите и родината на хонорара?
Цели 103 000 долара.
Тогава на мен ще ми останат 37 000 долара.
Имах ли желание да заложа 10 000 долара, за да спечеля 37 000, при шанс да загубя най-малко 15 срещу едно?
Братче, това направо променя нещата. Принципът е един и същ, независимо дали се отнася за 37 хилядарки или за игра на ротативка.
Ала да предположим, че измисля някоя хитрост да не платя данъка и заложа 10 000 долара с надеждата да спечеля 140 000. За такава печалба си струва да се рискува… 140 000 долара не само щяха да ми стигнат да завърша колежа. Тази сума представлява състояние, което щеше да ми носи четири или пет хиляди долара годишна лихва докато съм жив.