Не казах нищо за първоначалното си намерение. Бях почти опустошен от толкова много пари, те ме бяха направили малко по-зрял. Следвах правилото на Техни Мъдрости: От добрия добро не търси.
Общежитието ми изглеждаше по-малко, а студентите — много млади. Предполагам, че за тях нещата изглеждаха обратно. Излизах от павилиона за бира срещу администрацията, когато пред мен се изпречиха две гърдести момичета и ме избутаха настрана. Втората каза: „Внимавай, дядка!“
Не им обърнах внимание.
Футболът отново бе станал на мода: нов треньор, нови тоалетни, прясно боядисани трибуни. Говореше се дори за построяване на нов стадион. Треньорът знаеше кой съм; знаеше моите успехи и възнамеряваше да ме привлече в отбора.
— Връщаш се, нали?
Отговорих му:
— Нямам такова намерение.
— Глупости! — възкликна той. — Трябва да получиш онази диплома. Най-глупавото нещо на земята е да се оставиш военната служба да попречи на амбициите ти. Сега виж… — Гласът му загуби предишната си напористост. — Никакви глупости като „метене на гимназията“, онези от Съвета не желаят. Но едно момче трябва да живее със семейство… и такова може да се намери. Тихо — като собственик на погребално бюро… Тогава военната издръжка ще ти остане за джобни пари.
— Нямам такава издръжка.
— Човече, не четеш ли вестници? — Той редовно ги следял и докато ме нямало, бил приет закон за отпускане на военна издръжка на участниците в спасителната мисия.
Обещах му да помисля по въпроса.
Нямах обаче такова намерение. Наистина бях решил да завърша инженерното си образование, исках да докарам нещата докрай. Но не дотам.
Същата вечер потърсих Джоан, момичето, което навремето ми беше направило такова страхотно изпращане, а после ми писа, че се е омъжила. Имах намерение само й се обадя, на нея и на мъжа й. Все още не знаех името й по мъж, но тя се била отбила при леля ми, на път за пазара, и по-късно ми позвъни.
— Ийзи! — приветства тя и изглеждаше доволна.
— Кой… Една минутка. Джоан!
Трябвало да отида на вечеря. Отговорих й: „Чудесно!“ и че искам да се запозная с щастливия смотаняк, за когото се е омъжила.
Джоан изглеждаше сладка, както винаги, прегърна ме сърдечно и ме целуна за добре дошъл. После ми показа децата, едното пеленаче, другото едва проходило.
Съпругът й бил в Лос Анжелис.
Трябваше да си взема шапката и да си отида. Но тя ми каза, че няма защо да се притеснявам, Джим се обадил по телефона, след като тя била говорила с него, да каже да остана и че се налагало да се забави с един ден, и, разбира се, било съвсем естествено да я заведа на вечеря, и че ме бил гледал да играя футбол и питал бих ли могъл да намина утре вечер, защото тя нямало да може да намери някой да седи при бебето но сестра й и зет й щели да прескочат тази вечер да пийнат по едно, но не можели да останат за вечеря защото били ангажирани, и в края на краищата отдавна не сме се виждали… „О, ти сигурно си спомняш сестра ми, чувам колата им да спира, а децата още не са си легнали…“
Сестра й и зет й останаха за по едно питие; Джоан и сестра й сложиха децата да спят, докато зет й остана с мен и ме попита как са нещата в Европа, понеже разбрал, че току-що съм се върнал оттам, а после ми каза как той вижда нещата в Европа и какво трябва да се направи там.
— Ти знаеш, мистър Гордън — каза ми той, като ме потупа по коляното, — човек, който е в бизнеса с недвижимо имущество, както съм аз, трябва много добре да познава човешката природа и докато ти беше там, някой трябваше да остане тук и да плаща данъци, и да следи как вървят нещата, докато вие щастливите млади хора опознавахте света, но човешката природа навсякъде е еднаква и ако ние пуснем само една малка бомба върху Минск или Пинск, или върху някое от онези места, те ще видят вълк по пладне и ще престанат с техните шашми, които правят трудна работата на бизнесмена. Прав ли съм?
Отговорих му, че е прав. Отидоха си и той ми каза, че ще ми звънне на другия ден и ще ми покаже някои парцели, които е готов да продаде почти на безценица, защото скоро тук ще бъде построен завод за ракети.
— Приятно ми е да слушам за твоите преживявания, мистър Гордън, истинско удоволствие беше. Някой ден трябва да ти разкажа нещо, което ми се случи в Теъуана153, когато жена ми не беше с мен, ха-ха!
Джоан ми каза:
— Не мога да разбера защо сестра ми се омъжи за него. Сини ми още едно питие, мили, двойно, необходимо ми е. Тази вечер ще си пийна, вечерята може да почака.