Стар украсяваше речта си с „милорд“, защото дори и между близки хора това обръщение беше много по-учтиво, отколкото да кажеше „Ей, Мак!“
(В САЩ най-учтивите гальовни думи на невиянците ще ти докарат юмрук в зъбите.)
След като всички официални лица бяха представени на батко Гордън — герой първа степен, ние се оттеглихме, за да се приготвим за банкета, който Джоко, излъган в очакванията си за три месеца гуляй, беше подготвил като компенсация на първоначалното си намерение. Разделихме се със Стар и Руфо и аз бях екскортиран до покоите си от двете ми камериерки.
Точно се изразих — жени, множествено число. Добре е, че бях свикнал да бъда обслужван в мъжките умивални от жени в Европа, и още повече в Югоизточна Азия, и на Ил дьо Левант, защото в държавните американските училища не ни учат как да се държим при подобен случай. Особено когато си млад и симпатичен и искаш да си ужасно внимателен… а аз бях изкарал един дълъг и изпълнен с опасности ден. За първи път научих това, когато веднъж се връщах от патрул. Разбрах, че нищо не стимулира така силно онзи стар биологически нагон, наречен чукане както ако са стреляли по теб и си останал жив.
Ако беше само една, може би щях да закъснея за вечеря. Но те бяха две и се пазеха една друга, макар да не го правеха нарочно, мислех си аз. Потупах червенокосата по задника, когато другата не гледаше към нас и постигнах, струва ми се, съчувствие от нейна страна, което изтълкувах като вероятна възможност за по-късно.
Е, удоволствие е също и да ти измият гърба. Подстриган, сапунисан, лъснат, избръснат, изплакнат, ухаещ на рози, бях доставен от тях в банкетната зала точно навреме.
Но униформената дреха на губернатор на колония, с която бях облечен, изглеждаше доста старомодна в сравнение с облеклото на Стар. В началото на деня тя беше загубила всичките си хубави дрехи, но нашата домакиня все пак беше изнамерила нещо подходящо.
Стар приличаше на увита от бръшлян… но този бръшлян беше злато, осеяно със сапфири. Той се извиваше по хубавия й корем, разделяше се на кичури и покриваше гърдите и.
Беше обута в сандали под формата на буквата S, направени от някаква прозрачна и пружинираща материя. Имаха вид, като че ли нищо не ги държеше, нито каишки, нито клипсове; голите й, хубави крака стояха свободно върху тях. Тези сандали я караха да изглежда така, сякаш ходеше изправена на пръсти, на около четири инча от пода.
Засече ме, докато я гледах. Лицето й се озари и тя ми извика на английски:
— Герое мой, красив си!
— Хм… — отговорих аз. После добавих:
— И ти не си си губила напразно времето. До теб ли ще седна? Имам нужда от помощта ти.
— Не, не! Ти ще седнеш при мъжете, а аз при жените. Няма да имаш никакви проблеми.
Този начин на подреждане на банкет не е лош. Както пред едните, така и пред другите имаше ниски маси, а между тях свободно пространство от около петнайсет фута. Не беше необходимо да разговаряш с жените, но пък можеше спокойно да ги гледаш. Срещу мен седеше лейди Дорал и показваше на Стар златна ябълка. По-голямата част от нея беше от диаманти. Смятам, че бяха истински диаманти; не мисля, че правят толкова големи изкуствени диаманти.
Бяха седнали около двайсет души. Два или три пъти по толкова сервираха, веселяха ни или просто се движеха. Три момичета не вършеха нищо друго, освен да се грижат да не умра от глад или от жажда. И не се наложи да използвам техните прибори, дори не се докоснах до тях. Момичетата бяха клекнали до мен, а аз седях на една голяма възглавница. По едно време Джоко легна но гръб и положи глава в скута на едно момиче, което тъпчеше храна в устата му и го наливаше с пиене.
Обслужваха го общо три момичета, както и мен, Стар и мисис Джоко имаха по две, останалите по едно.
Моите момичета не само се грижеха да не остана гладен и жаден. Те разговаряха помежду си на тийнейджърски жаргон и си подмятаха остроумни забележки за големите ми мускули и прочие, сякаш ме нямаше. Очевидно от героите не се очаква да говорят, защото винаги, когато отворех уста, ми пъхаха нещо.