— Позволявам си да се съмнявам, че е било целия следобед, милорд. Хайде тогаз да запеем „Дъщерята на Рейли“. Ти ще пееш, а аз ще ти пригласям.
— Добре… Не толкова силно, ще събудим Руфо.
— Няма да то събудим, той е балсамиран.
— Тогава ще събудиш мен, което е още по-лошо. Скъпа Стар, кога и къде Руфо е бил гробар? И как след това се е включил в твоя бизнес? Да не би да са го изгонили от града?
Въпросът ми я смути.
— Гробар? Руфо! Не, не е възможно.
— Беше много обстоятелствен, когато ми разказа за това.
— Така ли? Милорд, Руфо има много недостатъци. Но не и да казва истината. Освен това, нашите хора нямат нужда от гробари.
— Така ли? Тогава какво правите с мъртъвците? Не можете да ги оставите да стоят във всекидневната.
— И аз така мисля, но нашите хора постъпват точно така: държат ги във всекидневната. Поне няколко години. Много сантиментален обичай; ние сме сантиментални хора. Но въпреки това с обичая не може да се прекалява. Една моя пралеля държеше всичките си бивши съпрузи в спалнята… ужасен безпорядък… и непрекъснато разказваше за тях все едно и също, преувеличаваше. Престанах да ходя у нея.
— Браво. Поне забърсваше ли ги от праха?
— О, да. Беше голяма чистница.
— Хм… Колко бяха?
— Седем или осем, никога не съм ги броила.
— Разбирам. Стар? Да не би във вашата фамилия да тече кръв от отровен женски паяк?
— Какво? О! Но, скъпи, кръв от такъв паяк има във всяка жена. — Тя се усмихна, на бузите й се появиха трапчинки. Пресегна се и ме потупа по коляното. — Но лелка ми не ги беше убила. Повярвай ми, герое мой, жените в моята фамилия са прекалено много привързани към мъжете си, за да ги убиват. Не, лелка просто не искаше да се раздели с тях. Мисля, че това е глупаво. Човек трябва да гледа напред, не назад.
— Виж, ако твоите хора оставят мъртвите си в къщи, вие също трябва да имате гробари. Най-малкото, за да ги балсамират. В противен случай въздухът ще стане тежък.
— Балсамиране? О, не! Просто ги довеждат в стаза89 след като са сигурни, че са умрели. Това може да стори всеки ученик. — После добави. — Може да греша за Руфо. Той прекара много време на вашата Земя… мястото му хареса, очарова го… и може да е работил в този бизнес. Но ми се струва, че работата е прекалено честна и почтена, за да го привлече.
— Никога не си ми казвала какво правят вашите хора с един мъртвец.
— Не го заравят. Това би ги шокирало до смърт. — Стар потрепери. — Дори и мен, а аз съм посетила много вселени и съм свикнала да приемам спокойно различни обичаи.
— Тогава какво?
— Нещо като онова, което ти направи с Игли. Прилагат геометрична опция и се освобождават от мъртвеца.
— Стар, къде отиде Игли?
— Не мога да кажа, милорд. Не съм имала възможност да пресметна. Може би знаят онези, които го направиха. Но ми се струва, че те бяха изненадани повече от мен.
— Предполагам, че съм тъп, Стар. Ти го наричаш геометрия, а Джоко каза, че съм „математик“. Но аз сторих онова, което бях принуден да направя при дадените обстоятелства, без сам да го разбирам.
— Какво според теб става, когато приложиш прекомерно налягане върху една маса, а тя няма възможност ца реагира? Това е ученическа задача по метафизическа геометрия. Това е и най-древният основен парадокс, този за непреодолимата сила и неподвижното тяло. Получава се имплозия90.
Масата преминава от собствения си свят в някой друг. Често пъти това е начинът, по който хората от една вселена откриват други вселени… но обикновено е катастрофален, така както стана с Игли. Може би ще минат хилядолетия преди да стане възможно този процес да се контролира. Дълго време той ще се счита за „магия“, понякога ще действа, понякога не. А от време на време ще рефлектира върху самия магьосник.
— И ти наричаш това математика?
— А как да го нарека?
— Аз бих го нарекъл магия.
— Да, разбира се. Както казах на Джоко, ти си природно интелигентен. От теб би могло да стане велик магьосник.
Вдигнах рамене смутен.
— Аз не вярвам в магии.
— Аз също — отговори тя — в смисъла, който ти им придаваш. Аз вярвам в онова, което е.
— Точно това имах предвид, Стар. Аз не вярвам във фокус-мокус. Онова, което стана с Игли… искам да кажа, което на пръв поглед стана… не може да бъде, защото е в противоречие със закона за съхранение на материята и енергията. Трябва да има някакво друго обяснение.
Тя деликатно замълча.
— Виж, Стар, не мога да повярвам, че това е възможно само защото съм бил там. Трябва да се съгласиш, че природните закони са универсални.
89
Рязко намаляване или застой на кръв и други в телесните канали (кръвоносни съдове, черва и пр.) — бел.пр.