Минахме двайсетина метра преди тя да ми отговори.
— Ако позволиш да отбележа, милорде-герой, светът не е такъв, какъвто ни се иска. Той е такъв, какъвто си е. Не, не е точно така. Може би той наистина е това, което желаем да бъде. Но и в двете посоки е такъв, какъвто е. Le voila!91 Виж го, сам се демонстрира. Das Ding an sich92. Вкуси го. Такъв е. Ai-je raison?93 Права ли съм?
— Точно това казах и аз! Вселената е такава, каквато е и не може да се промени с фокус-мокус. Тя се подчинява на строги закони, като машина. (Поколебах се, спомняйки си за една наша кола, която беше хипохондрична. Тя „се разболяваше“, а после щом я пипнеше механик, „оздравяваше“.) Продължих твърдо: — Природният закон няма почивен ден, той е винаги в сила. Неизменността на природния закон е крайъгълният камък на науката.
— Така е.
— Е? — попитах аз.
— Толкова по-зле за науката.
— Но… — Млъкнах и продължих да яздя намусен.
След малко усетих една нежна ръка да ме докосва по лакета и да го гали.
— Каква силна ръка на боец — каза тя тихо. — Милорде-герой, мога ли да ти обясня.
— Давай — казах аз. — Ако успееш да ме преметнеш, ще можеш да покръстиш папата в мормонизъм94. Аз съм упорит.
— Иначе бих ли те избрала измежду стотици милиарди хора да бъдеш мой шампион?
— Стотици милиарди? Искаше да кажеш милиони, нали?
— Виж какво, милорд. Направи ми това удоволствие. Нека да направим като Сократ. Аз ще ти поставям остроумни въпроси, а ти ще даваш глупави отговори… и ще разберем къде е истината. После ще се сменим. Съгласен ли си?
— Добре, започвай.
— Много добре. Въпрос: Обичаите в дома на Дорал същите ли са като тези в твоята родина?
— Какво? Знаеш, че не са. Никога не съм бил така сащисан от времето, когато дъщерята на проповедника ми заведе на камбанарията, за да ми покаже Светия дух. — Засмях се глупаво. — Щях да се изчервя, ако не ми бяха изгорели бушоните.
— И все пак различието между невиянските обичаи и вашите е само в един постулат. Милорд, има светове, където мъжките убиват женските веднага щом снесат яйца… и други, в които женските изяждат мъжките още по време на оплождането… подобно на черния отровен женски паяк, с който ме сроди преди малко.
— Не исках да кажа това, Стар.
— Не се обиждам, любов моя. Обидата е като питието; действа само, когато се приеме. А за моето пътуване гордостта е прекалено тежко бреме; нямам гордост. Оскар, можеш ли да ми покажеш по-странни светове от този?
— Говориш за паяци и други подобни. Не за хора.
— Говоря за хора, господстващата раса на този свят.
— Уф!
— Няма да кажеш „уф“ когато ги видиш. Те са толкова различни, че техният семеен живот няма никакво значение за нас. Тази планета много прилича на твоята Земя… и въпреки това вашите обичаи така ще шокират Джоко, че ще онемее. Мили, твоят свят има един обичай, който е уникален във вселените. Имам предвид двайсетте вселени, които познавам, измежду хиляди или милиони, или гоогълси95 на брой вселени. Всред известните ми двайсет вселени този поразяващ обичай го има само на Земята.
— Имаш предвид „войната“?
— О, не! Войни има на повечето от световете. Невя е една от малкото планети, където убийството се извършва поединично, вместо масово. Тук това се извършва от герои. Това е свят на любов и отмъщение, и двете извършвани със страст. Не, имам предвид нещо много по-поразяващо. Можеш ли да се досетиш какво е?
— Хм… телевизионните реклами?
— Близко е по дух, но е далеч по значение. Вие имате един израз „най-старата професия“. Тук… и на всички други известни светове… тази професия не съществува. Никой не е чувал за нея. Малкото от нас, които са посетили Земята, не говорят за нея. Не че би имало някакво значение, защото повечето хора не вярват на легендите, разказвани от пътешественици.
— Стар, да не би да искаш да кажеш, че никъде във Вселената няма проституция?
— Във вселените, скъпи. Никъде.
— И мислиш — казах замислено аз, — че това ще шокира първия ми сержант? Никога!
— Имам предвид — продължи тя безцеремонно, — че проституирането изглежда е творение само на хората от Земята… Самата идея така ще шокира Джоко, че ще стане импотентен. Той е много строг моралист.
— Проклет да съм! Ние на Земята трябва да сме сбирщина от глупаци.
— Не исках да те обиждам, Оскар. Просто ти съобщавам факти. Но тази извратеност на Земята не е странна сама по себе си. Всяка една стока трябва да се продаде… купи, пак да се продаде, да се наеме, да се вземе за временно ползване, да се смени с друга, да й се намали цената, да й се стабилизира цената, да се контрабандира, да се узакони… И женската „стока“, както се е наричала тя в по-ранни времена, когато нещата са били назовавани със собствените им имена, не прави изключение. Единственото чудно нещо е самата дива идеяда се мисли за жената като за стока. Това някога толкова ме слиса, че дори… няма значение. Всичко може да бъде стока. Някой ден ще ти покажа култури, които живеят в пространството, не на планети… нито пък върху някакво твърдо тяло; не всички вселени имат планети… култури, където самият живот се продава на килограм като маслото в Прованса. Други места пък са така гъсто заселени, че привилегията да се живее се облага с данък… а нарушителите незабавно се убиват от човек от Департамента на вечния баланс и съседите не само че не се намесват, ами дори са доволни.
94
Североамериканска религиозна секта, основана през 1827 г, която е смесица от християнство и многобожие — бел.пр.