— Никак не е обезпокоително, след като свикнеш с това. Във всеки случай не е по-обезпокоително от различните езици и обичаи, с които се сблъскваме при пътуване от една страна в друга. Колко химически елементи има на Земята?
— Хм, деветдесет и два и още цял куп новооткрити. Сто и шест или седем.
— Повечето от тях ги има и тук. Въпреки това един химик от Земята ще бъде шокиран. Елементите не са съвсем същите, нито пък се подчиняват на същите закони. Тук водородната бомба няма да се взриви, нито пък динамитът ще експлодира.
Реагирах остро.
— Почакай! Да не би да искаш да кажеш, че електроните и протоните, които стоят в основата на материята, тук не са същите?
Тя вдигна рамене.
— Може да са, а може и да не са. Нима електронът не е само една математическа концепция? Напоследък опитвал ли си какъв вкус има? Нима това е важно?
— Адски важно е. Човек може да умре от липса на минерали, така както може да умре и от липса на храна.
— Вярно. Трябва да си носим храна, когато посещаваме някои вселени… Но тук, и на всяка от познатите и безбройните планети, на които живеят хора няма нужда да се тревожим за това. Местната храна доставя всичко необходимо. Разбира се, ако си живял на някой друг свят дълго и се върнеш на Земята, наскоро след това умреш, и се извърши аутопсия с най-прецизен микроанализ лекарят може да не повярва на резултатите. Но това обаче няма никакво значение за стомаха ти.
Замислих се върху казаното. Стомахът ми бе натъпкан с чудесна храна, а въздухът наоколо беше чист и ароматен… За тялото ми беше без значение дали наистина съществуват някакви разлики.
Тя ме погледна невинно.
— Тревожи ли те това, милорд? Смятах, че през тези три дни мислеше само как да ми помогнеш. Доволен от задачата си, разбирам… ти се възползва от случая.
— По дяволите, престани да ме дразниш! Направих го, за да ти помогна. Но човек не може да престане да се учудва.
Тя ме плесна по бедрото и се засмя.
— О, миличък! Престани да се учудваш. Човешките раси във вселените са кръстосани. В някои светове, макар и рядко, правят кръстоски на плодове, а в други на мулета. Но с хората случаят не е такъв. Ти ще живееш вечно тук, дори и никога да не се завърнеш. Ти не си стерилен; това беше едно от нещата, които проверих, когато оглеждах хубавото ти тяло в Ница. Човек никога не знае какво може да стане, но… мисля, че Дорал няма да бъде разочарован.
Тя се наведе към мен.
— Би ли ми казал по-подробно физическите си данни. Бих могла да ти съобщя статистическата вероятност. Бих могла да имам дори прозрение.
— Не, няма да ти кажа! Любопитка.
— Искаш да кажеш, че си пъхам носа в чужди работи, така ли? Както желаеш, милорд. В не толкова личен план, фактът на човешките кръстоски между различните вселени… и някои животински, като например между кучета и котки… е много интересен въпрос. Единствено сигурно е, че човешките същества могат да живеят само в онези вселени, които имат толкова еднакви химически структури, че елементите, които влизат в дезоксирибонуклеиновите киселини, са без значение. Колкото до останалото, всеки учен си има своя теория. Някои се придържат към теологическото обяснение, твърдейки, че по същество човек се развива по един и същи начин във всяка вселена, на която може да живее, защото е плод на божествен промисъл… или на сляпа необходимост, зависи дали ученият приема своята религия буквално или гледа на нея по-философски.
— Някои смятат, че ние сме се развили някога… или сме били създадени, …а после сме се разпространили и в други вселени. Сега някои учени спорят на коя вселена е станало това.
— Как може да се спори по това? — възкликнах аз.
— На Земята има изкопаеми, доказателство за всеки етап от еволюцията на човека. Другите планети или имат такива доказателства, или ги нямат, и с това спорът се решава.
— Сигурен ли си, милорд? Аз мислех, че на Земята, в родословното дърво на човека има толкова бели петна, колкото са незаконородените деца в европейските кралски родове.
Замълчах, просто бях чел някои популярни книги. Може би тя беше права; една раса, която не може да постигне споразумение по въпроса кой какво и на кого е сторил в една война само отпреди двайсет години, едва ли би могла да знае, какво е сторил Али Ууп на камериерката от горния етаж преди милиони години, когато доказателството за това са само разпръснати кости. Дали в това няма някаква измама? Човекът от Пилтдаун96 или нещо подобно.
Стар продължи:
— Каквато и да е истината, между световете има обмен. На твоята собствена планета изчезват стотици хиляди хора и не всички се крият от съда или бягат от жените си. Погледни в която и да е полицейска картотека. Едно обичайно място за това е бойното поле. Там напрежението става много голямо и някой се промъква през една дупка, за която не е знаел, че съществува, а после го обявяват за „безследно изчезнал при сражение“. Понякога… рядко… дори се вижда как изчезва някой човек. Един от вашите американски писатели, Бийрс97 или Пийрс, се заинтересувал и проучил такива случаи. Събрал толкова много доказателства, че накрая и той самият бил прибавен към тях. Но на вашата Земя има и обратно проникване. Лицата като „Каспар Хойзер“, дошли отникъде, не говорещи никой от познатите езици, които не могат да кажат нищо за себе си.
96
Хипотетичен ранен съвременен човек, за чието съществуване се съди по части от черепни кости, намерени в Югоизточна Англия през 1912 г, който напълно е отречен, тъй като се е оказало, че костите са съвременни — бел.пр.