— Просто исках да видя дали го имаш предвид.
— Не съм го имала предвид много години. Аз на драго сърце бих повярвала в Бога, както и бих ходила с магическа фигура на дрехите. Като говорим за магически фигури, нашият маршрут вече не е такъв, какъвто беше преди три дена. Сега ние отиваме към коридор, който не съм очаквала да използваме. По-опасен е, но нищо не може да се направи.
— Грешката е моя! Съжалявам, Стар.
— Моя, милорд. Но не всичко е изгубено. При потъването на багажа бях разтревожена повече, отколкото си позволих да го покажа… макар че никога не съм спокойна, когато носим огнестрелни оръжия през страна, където те не могат да се използват. Но в нашата сгъваема кутия имаше не само оръжия; там имаше и неща, без които сме уязвими. Времето, което ти прекара в покоряване на женски сърца в чифлика на Дорал, аз използвах… отчасти… да склоня Дорал да ни даде нов комплект, почти всичко, което може да пожелае човек, освен огнестрелни оръжия. Така че не всичко е изгубено.
— Сега на друг свят ли отиваме.
— Не по-рано от утре призори, ако сме живи дотогава.
— По дяволите, Стар, вие с Руфо говорите така, сякаш всяко вдишване е последно.
— Може наистина и да бъде.
— Нали не очакваш тъкмо сега някаква засада; все още сме на землището на Дорал. Руфо непрекъснато има най-ужасни предчувствия, също като в евтина мелодрама.
— Съжалявам. Руфо наистина е ужасен… но той осигурява надеждна защита, щом има опасност. Колкото до мен, опитвам се да бъда честна, милорд, и да те предупреждавам за онова, което може да се случи.
— Вместо това непрекъснато ме объркваш. Не мислиш ли, че вече е време да сложиш картите на масата?
Тя ме погледна разтревожено.
— А ако най-отгоре се окаже екзекуторът?
— Не ми пука! Мога да посрещна всяко нещастие без да припадна…
— Зная че можеш, герое мой.
— Благодаря. Но се изнервям, когато съм в неведение. Ето защо, говори!
— Ще отговоря на всеки въпрос, милорд Оскар. Винаги съм била готова да отговоря.
— Но ти разбираш, че аз не знам какво да те питам. Затова започвай от самото начало.
— Както кажеш, милорд. Преди около седем хиляди Години… — Стар спря. — Оскар, искаш ли да знаеш… сега… всички взаимодействия между политици от безброй много светове и двайсет вселени в продължение на хилядолетия до възникването на сегашната криза? Ако искаш — ще се опитам, но дори да сторя това само в най-общи линии, ще ни трябва повече време от онова, което ни остава за преминаване през онзи коридор. Ти си моят истински шампион; животът ми зависи от твоя кураж и умение. Искаш ли да прескоча политиците и да се спра на тактическото положение.
(По дяволите! Искам цялата история.)
— Нека да се спрем на тактическото положение. Засега.
— Обещавам ти — каза тя тържествено, — че ако оцелеем, ще научиш всички подробности. Положението е следното: възнамерявах да прекося Невя с баржа, след това през планините да достигна до коридора отвъд вечните върхове. Този маршрут е по-сигурен, но по-дълъг. Но сега трябва да бързаме. Късно следобед ще напуснем пътя и ще премине през една пустинна местност, а след като се смрачи през още но-пустинна. Трябва да достигнем до коридора преди разсъмване; при късмет ще можем да поспим. Надявам се на това, защото онзи коридор ще ни отведе в друг свят през много по-опасен изход. След като стигнем там, в онзи свят… нарича се Хокеш, или Карт… в Карт-Хокеш ще бъдем близко, много близко до една кула, висока цяла миля, и ако се доберем до нея, ще започнат нашите трудности. В нея се намира Нероденият, Душегубецьт…
— Стар, да не би да искаш да ме изплашиш?
— Предпочитам сега да те изплаща, ако това е възможно, вместо по-късно. Имах намерение, милорд, да те предупредя за всички опасности, които ни очакват там, така че навреме да се подготвиш за тях. Но ти отхвърли това ми намерение.
— Може би ти беше права. Може би все пак ще е по-добре, ако подробно ме запознаеш с тях, когато възникнат, а сега разкажи само в най-общи линии. Значи ще трябва да се бия с Душегубеца, така ли? Името му не ме плаши. Ако се опита да погуби душата ми, той ще се нахвърли върху мен. С какво ще се бия с него? С плюнка?
— Това също е един от начините — отговори тя сериозно, — но ако имаме късмет, няма да се наложи да се бием… с него… изобщо. На нас ни трябва онова, което той пази.
— И какво е то?
— Яйцето на Феникс.
— Феникс не снася яйца!
— Зная, милорд. Това именно го прави необикновено ценно.
— Но…
Тя продължи припряно да разказва:
— Името му е такова. Това е малък черен предмет, малко по-голям от щраусово яйце. Ако не го вземем, ще ни се случат много лоши неща. Най-малкото от тях е, че ще умра. Споменавам го само защото за теб това може да е от значение… скъпи! А и по-лесно ми е да ти кажа тази малка истина, отколкото да ти обясня проблемите.