— О’кей. Ще откраднем яйцето. После какво?
— Ще го занесем у дома. В моята страна. След което ти можеш да се върнеш в твоята. Или да останеш в моята. Или да отидеш, където пожелаеш в двайсетте вселени и неизброимо многото светове. По избор ще получиш всякакво богатство, каквото пожелаеш; ще получиш дори и повече… защото сърцето ми знае да благодари, милорде-герой.
(Най-големият чек, който някога е подписван… Ако мога да го осребря.)
— Стар, изглежда ти не вярваш, че ще останем живи.
Тя пое дълбоко дъх.
— Малко вероятно, милорд. Казвам ти самата истина. Допуснатата от мен глупава грешка ни изправи пред най-безнадеждната алтернатива.
— Разбирам. Стар, ще се ожениш ли за мен? Днес?
После допълних:
— Успокой се! Дръж се! — Нямаше опасност да падне; беше завързана здраво с обезопасителен колан. Тя се отпусна на него. Наведох се и обхванах с ръка раменете й. — Няма за какво да плачеш, скъпа. Само ми кажи „да“ или „не“… и аз ще се бия за теб. О, забравих да ти кажа. Обичам те. Във всеки случай мисля, че това е любов. Странно, вълнуващо усещане е винаги, когато те погледна или когато си мисля за теб…
— И аз те обичам, милорд — каза тя с дрезгав глас. — Обичам те от първия път, когато те видях. Да, странно, вълнуващо усещане е, сякаш всичко в мен се разтапя.
— Е, не е точно така — признах аз. — Но може би ти така го усещаш. Във всеки случай е вълнуващо. Мразове и светкавици. Как можем да се оженим тук?
— Но, милорд… любов моя… ти винаги ме изненадваш. Зная, че ме обичаш. Надявах се, че ще ми го кажеш… е, навреме. Кажи ми го още един път. Но не съм очаквала да ми предложиш да се ожениш за мен!
— Защо не? Аз съм мъж, ти си жена. Така е прието.
— Но… О, любов моя, вече ти казах. Не е необходимо да се жениш за мен. Според вашите норми… аз съм развратница.
— Развратница, вещица, римува се с нощница! Защо, по дяволите, скъпа? Това е твоят свят, не моят. Ти почти ме убеди, че нормите, на които съм възпитаван, са варварски, а вашите са истински. По-добре си издухай носа… ето, вземи моята носна кърпа.
Стар избърса сълзите си, издуха си носа, но вместо да каже „да скъпи“, което исках да чуя, се изправи, без да се усмихва. Тя каза официално:
— Милорде-герой, не би ли опитал виното преди да закупиш цялата бъчва?
Направих се, че не разбирам намека.
Моля те, моя любов — настоя тя. — Наистина го искам. Ей там има тревичка, отстрани на пътя пред нас. Можеш веднага да ме поведеш натам и аз с готовност ще тръгна.
Изправих се и си дадох вид, че се взирам.
— Прилича на пълзящ бурен. Бурен. Бодлив.
— Тогава из… из… избери ти тревата! Милорд… искам го, силно… но ти ще разбереш, че аз съм обикновена бояджиика в сравнение с художничките, които ще срещнеш един ден. Аз съм трудова жена. Никога не съм имала време да изуча любовта така, както трябва. Повярвай ми! Не, по-напред ме опитай. Без да си опитал, ти не можеш да знаеш за коя искаш да се ожениш.
— Искаш да кажеш, че си хладна и неопитна като слугиня, а?
— Е…не съм казала това. Не съм съвсем неопитна… не съм и хладна.
— Да, като лелка ти със задръстената спалня… това е ваша фамилна черта, така каза ти. Приеми, че въпреки очевидните ти недостатъци искам да се оженя за теб.
— Но…
— Стар, много приказваш.
— Да, милорд — каза тя тихо.
— Значи — ще се оженим. Как ще стане това? Местният помешчик има ли правата на мирови съдия? Ако е така, няма да има никакви droit de seigneur, нямаме време за глупости.
— Всеки помешчик е и мирови съдия и сключва бракове, макар че в Невя повечето не държат на това.
— Нито пък аз си представям така нашия меден месец. Стар… погледни ме. Нямам намерение да те държа затворена в клетка. Зная, че ти не си възпитана така. Но не можем да пренебрегнем помешчика. Кой се явява тук в ролята на свещеник?
— Но помешчикът е и свещеник. Не че в Невя се придава кой знае какво значение на религията. Тук държат на церемонията на оплождане. Любов моя, най-простия начин е да прескоча сабята ти.
— Там откъдето идваш, такава ли е брачната церемония?
— Не, такава е в твоя свят:
„Скачай мошенико, рипай развратнице, и нека бракът ви да бъде вечен…“ Това е много стара ваша песен.
— Ммм… Не ме интересуват сватбарските песни. Може и да съм мошеник, но зная какво мислиш за развратниците. Какви други възможности има тук?
— Чакай да помисля. В едно село, покрай което ще минем малко след пладне, има клюкар. Понякога сключва бракове между хора, които искат новината да се разнесе надлъж и нашир. При него тях обредът включва и разгласяване на новината.