Добрият стар Руфо веднага се задейства, сякаш само това е упражнявал. Спусна се откъм южната страна на звяра с вдигнат лък и поставена стрела, готов за стрелба.
— Вдигни си опашката! — извика той.
Аз изтичах пред звяра и се опитах да го предизвикам като крещях и размахвах сабята си. В същото време се чудех до къде ли може да изхвърли огън. Невиянският дракон има само четири места, където може да бъде прободен със стрела; останалата част от тялото му е покрита с броня като на носорог, само че по-дебела. Тези четири места са устата (когато е отворена), очите (трудни за улучване; те са малки като на прасе) и онова място, точно под опашката, където са уязвими почти всички животни. Смятах, че една стрела, забита на това нежно място, ще причини онова чувство на „сърбеж и парене“, което се изпитва при четене на малките обяви от последните страници на вестниците, онези, в които се казва „ИЗБЯГВАЙТЕ ХИРУРГИЯТА!“
Идеята ми беше, че ако драконът бъде нетърпимо раздразнен едновременно от двата края, ще изгуби чувството си за ориентация и ние ще можем или да го нападнем и обезвредим, или на него ще му писне и ще избяга. Но трябваше по някакъв начин да го накарам да си вдигне опашката, за да може Руфо да стреля. Тези същества, тежки като бетонобъркачка, можеха да се изправят на задните си крака и да балансират с опашката си.
Драконът полюшваше главата си напред-назад, а аз внимавах да не попадна в обсега на пламъка… когато неочаквано усетих миризмата на метан, излизащ от устата му. Оттеглих се бързо назад и се скрих зад малкото бебче. Хвърлих се право върху него, паднах на раменете си, преметнах се през глава и това ме спаси. Тези пламъци достигат до около двайсет фута. Старият дракон се беше изправил на задните си крака и можеше да ме опече, но пред мен беше бебчето. То спря пламъка… а Руфо изкрещя:
— Очите на звяра!
Причината, поради която избягах навреме беше лошият дъх на устата му. Знае се, че „чистият метан е газ без цвят и без мирис“. Стомашно-чревният тракт на звяра обаче не беше чист; той беше така задръстен с домашни кетони и алдехиди, че вонеше като ракиджийница.
Предполагам, че онзи мехлем, с който Стар ми намаза ноздрите, спаси живота ми. Ако носът ми беше запушен, не ще можех да надуша дори горната си устна.
Действията ни не спряха, за да се отдам на размисъл; всичко това си го мислих или преди, или след, но не и по време на самата случка. Малко след като Руфо стреля по очите му, звярът прие вид на пълно възмущение, отвори отново уста, без да бълва пламък и се опита да ме хване за бедрото с двете си ръце. Не можа… предните му крака са много къси… но се опита. Като видях докъде достига огнената струя, бързо прибрах сабята си и вдигнах лъка. Имах време да изпратя една стрела в устата му, може би в лявата сливица.
Този сигнал драконът възприе по-бързо. С яростен рев, от който се разтърси земята, той се спусна към мен, бълвайки огън… Руфо извика приветствено:
— Брадавица седем!
Бях много зает, за да му благодаря; тези същества са много бързи за ръста си. Но и аз съм бърз, а и имах по-голям стимул. Хванах с две ръце опърлените си гащи и затичах още по-бързо, опитвайки се да заобиколя дракона.
Стар внимателно изстреля една стрела в другата му сливица, точно откъдето дойде пламъкът, докато аз се оттеглях. После бедното същество толкова силно се изви, че си заплете краката и падна, с което причини едно малко земетресение. Руфо заби една стрела в нежната му задна част, а Стар прободе езика му и стрелата заседна в гърлото му, което страшно го подлуди.
Звярът се сви на топка, изправи се на краката си, отдръпна се назад и се опита отново да избълва пламък.
И пламъкът изскочи.
На това се бях надявал. Онези дракони от приказките със замъци и пленени принцеси винаги имат толкова огън, колкото им е необходимо; като шестак барабанлия в телевизионен сериал, който в пет серии може да стреля само с едно зареждане. Само че тези същества сами си произвеждаха метана и нямаха толкова голям резервоар, нито пък можеха да го съхраняват под високо налягане… надявах се аз. В действителния живот, ако някой използва бързо всичкия си амонал114, му трябва известно време за повторното зареждане.
Междувременно Руфо и Стар не оставяха звяра на мира и го бяха превърнали във възглавничка за топлийки. Той се опита с всички сили отново да избълва, а аз се промъкнах бързо, опитвайки се да държа пискащото малко драконче между мен и него. Пламъкът потрепна, простря се на някакви си жалки шест фута и изгасна. Но драконът толкова се насили да ме достигне с този последен пламък, че отново падна.