Постът не е наследствен. Предците на Стар започват с Мъдрост I и включват болшинството от другите МЪДРОСТ-и… но милиони други хора имат също толкова „кралска“ кръв. Внукът й Руфо не бил избран, макар че той има същите предци. А може и да е отказал. Никога не съм го питал, това би му припомнило за времето, когато един от неговите чичовци е сторил нещо невероятно неприлично. Пък и не е нещо, за което непременно трябва да се пита.
След като е избран новият владетел, започва неговото обучение, което включва всичко: от умението да вари шкембе чорба до висша математика… включително и всички видове бойни изкуства, защото през хилядолетията е станало ясно, че независимо колко добре е охраняван животът му, той при всички случаи ще бъде по сигурен, ако може сам да се бие като разлютена оса. Натъкнах се на този въпрос, когато попитах любимата си за нещо друго.
— Не много дълго — отговори тя почти сърдито. — Обикновено ставаме жертва на политическо убийство.
(Аху моята голяма уста…)
Обучението на кандидата включва пътуване до много светове… не до абсолютно всички планети населени с човешки същества; никой не живее толкова дълго. Но до много от тях. След като кандидатът извърши всичко това и ако е избран за наследник, започва работа за усъвършенстване: самото яйце. В него наследникът (наследницата) има отпечатани паметите и личните качества на миналите императори. Той (Тя) става част от тях. Стар-Плюс! Супернова. Нейна Мъдрост.
Стар призна, че се колебала десет години, преди да приеме предложението. Не искала да бъде всичките тези хора, искала да си бъде тя, да си живее както на нея й харесва. Но методите за избиране на кандидатите (не ги знам какви са, те са записани в яйцето) изглеждат почти непреодолими. Само трима души успели да се откажат.
Когато Стар станала императрица, тя едва била започнала втората половина от обучението. В нея били въплътени само седем от предшествениците й. Въплътяването не трае дълго, но личността има нужда от възстановяване между отделните въплътявания… защото получава всяко проклето нещо, което му се е случило с нейните предшественици, лошо или добро: спомена за извършена жестокост към любимото домашно животно още като дете, спомена за срама от зрелите години, загубването на девственост, непоносимото трагично време, когато наистина са направени сериозни грешки… всичките.
„Аз трябваше да изживея техните грешки — каза ми Стар. — Грешките са единствения сигурен начин да се учи“.
За щастие яйцето не трябва да се използва често. През по-голямата част от времето Стар може да действа сама, без да бъде безпокоена от съхранените памети повече, отколкото обикновения човек от някоя неприятна забележка, направена му през второ отделение. Повечето проблеми Стар може да разреши с лекота… без да прибягва до Черната стая и до включване към историческата памет.
Защото единственото нещо, което стоеше непроменено в този емпиричен начин на управление беше, че отговорите на болшинството въпроси винаги се свеждаха до: Не прави нищо.
Винаги крал Лог133 и никога крал Щорк134. „Живей и остави другите да живеят“. „От добрия добро не търси“. „Времето е най-добрият лечител“. „Не буди спящото куче“. „Остави ги на мира и те ще се приберат, подвили опашка“.
Дори положителните декрети на империята обикновено бяха негативни по форма: „Не вдигайте шум на съседните планети.“ (Ако желаете, вдигайте шум на собствената си планета.) „Освободете охраната на коридорите“. „Не искайте съдебна намеса, вие също може да бъдете съдени.“
Но преди всичко не бива да се поставят иа всенародно допитване сериозни проблеми. О, няма правила по въпросите на местната демокрация, има само по въпросите на империята. Старият Руфо… извинявам, доктор Руфо, изтъкнат сравнителен културолог (с малка, еротична наклонност към посещение на бедните квартали с благотворителна цел)… та Руфо ми каза, че през своето развитие всяка човешка раса опитва всички политически форми и че демокрацията е била изпробвана в много примитивни общества… но че той не знае тя да се прилага в някоя цивилизована планета. Там, a Vox Populi, Vox Dei135 се превежда като: „Боже Господи, как се забъркахме в тази каша!“
Руфо твърдеше, че обича демокрацията. Винаги, когато беше потиснат, той вземаше за пример Джордж Вашингтон. Освен това смяташе, че странностите на френския парламент отстъпват само пред странностите на френските жени.