— Бях предвиден аз — каза Руфо. — Отказах. Никога не можех да разбера къде са нейните интереси, по дяволите; тя ме обърка още като малък.
Следвали години на търсене на подходящ човек. Междувременно смели хора посетили Карт-Хокеш и накрая успели да съставят план на кулата. Самата Стар също се заела с проучване и се запознала с Невя.
(Дали Невя е част от „империята“? И е, и не е. Планетата на Невя притежава единствения коридор към Карт-Хокеш, различен от този на планетата на злосторниците. В това се състои нейната важност за империята… а империята въобще не е важна за Невя.)
Този „герой“ най-вероятно можел да бъде намерен на някоя варварска планета като Земята. Стар проверила, отхвърлила безброй много кандидати, избрани измежду силни хора докато надушила, че аз съм най-подходящ.
Запитах Руфо какъв шанс ни е дала машината.
— Защо питаш?
— Е, разбирам малко от кибернетика.
— Ти мислиш, че разбираш? Все пак… Имаше една прогноза: тринайсет процента успех, седемнайсет процента неуспех… седемдесет процента смърт за всички нас.
Подсвирнах от изненада.
— Много си музикален — каза той възмутено. — Знаеш толкова, колкото един кавалерийски кон. Нямаше от какво да се плашиш.
— Бях изплашен.
— Ти дори нямаше време да се изплашиш. Така беше планирано. Нашият единствен план беше изграден на безразсъдна бързина и пълна изненада. Но аз знаех. Синко, когато ти ни каза да чакаме, там в кулата, и изчезна, и не се върна… тогава толкова се изплаших, че започнах да съжалявам.
Всъщност нападението в кулата протече точно както го бях предвидил. Или доста близко до предвиденото, макар че може би тогава виждах само онова, което можеше да възприеме умът ми, а не точно това, което се беше случило. Имам предвид „магията“. Колко пъти диваците са заключавали, че нещо е „магия“, когато „цивилизованият“ човек е извършвал операции, които дивакът не е могъл да разбере? Колко често лепнатите от нас имена, като например „телевизия“, не се разбират от културните диваци (които въпреки това знаят как да превключват каналите), докато „магия“ е много по-откровена дума.
Все пак Стар никога не наблягаше на тази дума. Тя я приемаше само когато аз настоявах.
Но щях да бъда разочарован, ако всичко, което видях се окажеше продукция на Уестърн Илектрик, след като преди това е било разработено от Бел Лабс. Някъде трябва да има и малко магия, просто за тръпка.
О, приспиването за първото пътуване било да не би глупавият дивак да се изплаши. Както и „черните ковчези“… това пък било постхипнотично внушение на един експерт: моята жена.
Казах ли какво се е случило със злосторниците? Нищо. Техните коридори били разрушени. Сега са изолирани, докато не усвоят междузвездните пътувания. Доста добре, според либералните стандарти на империята. Техни мъдрости никога не гонят карез.
Глава осемнадесета
Центърът е хубава планета, като Земята но без нейните недостатъци. Тя е усъвършенствана в продължение на хилядолетия, за да стане Царство на мечтите. Пустиня, сняг и джунгла има колкото за разнообразие; наводненията и другите природни бедствия са премахнати.
Планетата не е пренаселена, но за размерите си, колкото на Марс, и с океаните, населението й е голямо. Повърхностната гравитация е почти като на Земята. (По-постоянна, както разбрах.) Приблизително половината от населението й е от временно пребиваващи, тъй като нейните уникални културни ценности… продукт на двайсет вселени… я правят истински рай за туристите. Всичко е направено така, че да осигурява удобство на туристите с една цялостна завършеност, подобно на Швейцария, но постигането чрез неизвестна за Земята технология.
Стар и аз имахме жилища на дузина места из планетата (и безброй други на другите вселени). По големина те бяха от палат до мъничка рибарска колиба, където Стар трябваше сама да готви. Ние обаче живеехме предимно в апартаменти в една изкуствена планина, в която се съхраняваше яйцето. Там работеха и хората, ангажирани с него. До тях имаше салони, конферентни зали, секретариат и т.н. В случай, че пожелаеше да работи, Стар имаше нужда всичко това да й е под ръка. Обаче един посланик на система или император на стотици системи, дошъл на посещение, имаше толкова шанс да бъде поканен в нашия частен дом, колкото някой обикновен скитник да бъде пуснат през задната врата на един представителен дом в Бевърли Хилс.
Ако все пак Стар случайно го харесаше, тя можеше да го доведе у дома за една среднощна закуска. Тя го направи веднъж… един смешен малък гном136 с четири ръце, който умееше да тактува с жестове.
136
Земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища (мит.) — бел.пр.