Стар не провеждаше никакви официални приеми и не се чувстваше задължена да присъства на такива. Тя не даваше пресконференции, не произнасяше речи, не приемаше делегации от момичета-скаути, не прокламираше „специални дни“, не подписваше документи, не опровергаваше слухове, нито пък се занимаваше с някоя от многото отнемащи времето дейности, любими на хиляди важни личности на Земята.
Тя обаче даваше множество консултации, свикваше често конференции от други вселени и разполагаше с новини отвсякъде, организирани в система, разработена в продължение на столетия. Чрез тази система тя решаваше кои проблеми трябва да разгледа. Едно постоянно оплакване беше, че империята пренебрегва „жизнени въпроси“… и това беше вярно. Нейна Мъдрост решаваше проблеми по свой избор; системата се поддържаше стабилна благодарение на това, че повечето проблеми се решаваха от само себе си.
Често посещавахме обществени събития; и двамата обичахме партита и за Нейна Мъдрост и съпруга й имаше безкраен избор. Имаше и един негативен протокол: Стар нито приемаше покани, нито съжаляваше, когато не беше поканена; отиваше, когато й беше приятно и не позволяваше да я безпокоят, когато нямаше желание. Това беше нещо нечувано за едно капиталистическо общество, още повече и нейният предшественик беше наложил протокол, по-строг от този на Ватикана.
Една домакиня ми се оплака, че при новите наредби обществото било станало тъпо… и дали не бих могъл да направя нещо в тази насока?
Направих. Намерих Стар и й предадох забележката, след което излязохме и отидохме на един пиянски бал на художници — истинско лооу137!
Центърът представлява такава смесица на култури, раси, обичаи и стилове, че на практика няма почти никакви правила. Едно неизменно правило обаче беше: Не ми налагай твоите обичаи. Хората бяха облечени така, както се обличаха в собствената си страна или експериментираха с други стилове. Всяко обществено мероприятие приличаше на свободен маскен бал. Един гост може да се появи на някой претенциозен прием съвсем гол, без това да бъде причина за клюки… и някои наистина го правеха. Нямам предвид нехуманоиди или космати хора, а такива, които в Ню Йорк биха носили американски дрехи… и други, които бяха били обект на внимание дори в Ил дьо Левант, защото въобще не са окосмени и нямат дори вежди. За тях липсата на окосменост е източник на гордост; това показва тяхното „превъзходство“ пред нас, окосмените маймуни. Те са така горди, както един кракер138 от Джорджия с недостига си на меланин139. Така че те ходят по-често голи, отколкото другите човешки раси. Отначало тяхната поява ме смущаваше, но после свикнах.
Навън Стар носеше дрехи, както и аз. Тя никога не пропускаше възможността да се докара — една привлекателна слабост, която ми помагаше да забравя понякога нейния имперски статус. Тя никога не се обличаше два пъти по един и същи начин, винаги имаше на гърба си нещо ново… и се разстройваше, ако не го забележа. Някои от нейните облекла биха предизвикали инфаркт дори на плажа на Ривиерата. Тя смяташе, че костюмът на една жена не е добър, ако не предизвиква желание у мъжете да го смъкнат от гърба й.
Една от най-ефектните й премени беше съвсем семпла. Случи се така, че с нас беше Руфо и тя реши да се облече така, както беше облечена, когато търсехме яйцето. За кратко време костюмите бяха направени по поръчка, защото невиянските дрехи са най-непопулярни в Центъра.
Със същата скорост бяха изработени лъкове, стрели и колчани и ние бяхме особено щастливи. Чувствах се доволен, че можех да си сложа колана с моята Лейди Вивамъс. Тя висеше на една стена и откакто се бяхме върнали от голямата черна кула, не я бях докосвал.
Стар стоеше права, широко разкрачила крака, с юмруци на хълбока, отметната назад глава, със светнали очи и червени бузи.
— О, какво удоволствие! Чувствам се добре, чувствам се млада! Скъпи, обещай ми, обещай ми честно, че някой ден отново ще тръгнем на приключения! Толкова ми писна да бъда знаменитост.
Тя говореше на английски, тъй като езикът на Центъра не позволява да се изразяват такива идеи. Той е опростен език, в който хиляди години са навлизали чуждици и са ставали перманентни промени, този език е без флексии, позиционен и монотонен.
— Става — съгласих се аз. — Какво ще кажеш, Руфо? Искаш ли да минем по онзи Път на славата?
— След като го павират.
139
Тъмен пигмент в тялото на човека или някои животни, които се съдържа в кожата и косата — бел.пр.