Тя съгледа надписа.
— Означава?
— Bum vivimus, vivamus трудно можеше да се преведе, защото тук едва ли бяха схванали идеята. За тях тя е банално естествена, както водата за рибата. Аз обаче се опитах да й дам един що-годе задоволителен превод.
— Цени живота. Яж. Пий. Весели се.
Тя кимна замислено, след това размаха Лейди Вивамъс във въздуха, с наклонена китка и изправен лакет.
Не можех да понеса нескопосаната гледка. Взех сабята и застанах в отбранителна стойка. Светкавично атакувах и отново заех отбранително положение… и всичко с такава грация, че големите космати хора гледаха с възхищение. Ето защо балерините учат фехтовка.
Направих поздрав със сабята и я подадох обратно на девойчето. После нагласих десния й лакът и китка и лявата й ръка… затова балерините получават толкова ниски оценки по фехтовка и затова майсторите на рапирата се отнасят към тях така снизсходително. Тя протегна ръка напред и едва не намуши в бедрото един от гостите.
Хванах сабята и я мушнах в ножницата. Около нас се беше събрала голяма група зяпачи. Взех си сандвича от бюфета, но тя още не беше свършила с мен.
— Аз скача сабя?
Задавих се. Ако тя правилно разбираше казаното… или пък аз… беше ми направено най-благородното предложение в Центъра. Обикновено това не се разтръбява. Стар сигурно не беше разказала подробности за нашата сватбена церемония. Руфо? Не го бях предупредил, но не допусках да е той. Може би Стар се беше раздрънкала.
След като не отговорих тя поясни недвусмислено какво има предвид, при това на висок глас.
— Аз не девствена, не майка, не бременна, фертилна.
Обясних с цялата любезност, която позволяваше този език, че съм женен. Тя остави тази тема и погледна към дагууда.
— Хапка вкусна?
Това беше друг въпрос. Подадох й сандвича.
— Гостоприемен. Примитивен. Силен. Силно противоречие. Добър майстор. — После тя се отдалечи, като ме остави да се чудя.
След десет минути ми беше направено ново предложение за женитба. Получих повече предложения от всеки друг в Центъра и съм сигурен, че причината за това беше сабята. Разбира се, предложения ми се правеха, защото бях съпруг на Нейна Мъдрост. Можех да бъда орангутан и въпреки това щях да получавам предложения. Някои от косматите наистина приличаха на орангутани и бяха приети от обществото, а аз може би миришех по-зле от тях. И се държах по-лошо. Истината беше, че много дами бяха любопитни да разберат какво беше избрала императрицата за в леглото си. А фактът, че бях дивак, или в най-добрия случай варварин, засилваше тяхното любопитство. Нямаше никакво табу да поканиш някого в леглото си и малко бяха тези, които се въздържаха да не го направят.
Но аз все още карах медения си месец. Във всеки случай, ако бях приел всички тези предложения, щях да пропадна. Но ми доставяше удоволствие, когато ги чувах, особено след като престанах да се правя глупашки на интересен със сладниковите си въпросчета: „Сбода?… или подсладена черна бира?“ Такива предложения повишават морала на всеки.
Когато се събличахме тази нощ, попитах Стар:
— Добре ли прекара?
Стар се прозина и се усмихна.
— Разбира се. Ти също, стар игъл скаут. Защо не доведе онова котенце?
— Кое котенце?
— Знаеш за кое котенце става дума. Онова, на което показваше как да се дуелира.
— Мяуу!
— Не, не, скъпи. Трябва да изпратиш да ти я доведат. Чух я да ти съобщава професията си, а съществува здрава връзка между доброто готвене и доброто…
— Жено, отново приказваше повече отколкото трябва!
Тя премина от английски на невиянски.
— Да, милорд — съпруже. Няма да издам нито един звук, който да излезе неканен от измъчените ми от любов устни.
— Любима миледи-съпруго… елфа на стихиите на пеещите води…
Невиянският език е по-полезен от жаргона, на който говорят в Центъра.
Центърът е добро място и тук съпругът на една Мъдрост може да прекара приятно времето си. След първото ни посещение в рибарската колиба на Стар, аз и споменах колко приятно би било да се върнем някой ден и да ловим пъстърва с ръце на онова прекрасно място до коридора, през който влязохме в Невя.
— Как бих искал то да беше на Центъра.
— Няма проблем.
— Стар! Нима ще го докараш тук? Зная, че през някои търговски коридори, може да се пренася физическа маса, но дори и така…
— Не, не. Чакай да видя. Ще ми трябва ден-два да го оформя триизмерно, да го измеря и прочие… течаща вода и онези неща. Но междувременно… зад тази стена няма нищо, само електроцентрала и други подобни. Ще сложим тук една врата, а мястото, където ловихме риба, ще разположим стотина метра зад нея. Ако не бъде завършено за една седмица, ще извикаме друг архитект. Става ли?