Негова Мъдрост CXXXVII е била дама… и тогава Стар отсъства два дни. Когато се върна у дома, тя обясни:
— Трябваше, скъпи. Винаги съм смятала, че съм свадлива кучка… но от нея бях потресена.
— Как?
— Не ми се ще да приказвам, господарю. Положих Много усилия да я заровя там, където никога не ще я срещнеш.
— Любопитен съм.
— Зная и затова я промуших в сърцето… противна работа, тя беше непосредственият ми предшественик. Но се страхувах, че може да я харесаш повече от мен. Тя е неописуема уличница.
— Това още повече засилва любопитството ми.
Повечето от бившите владетели не бяха лоши хора. Но бракът ни щеше да бъде по-безоблачен, ако никога не знаех, че са въплътени. По-лесно е да имаш жена, която е леко чалната, отколкото такава, в която са въплътени много личности… повечето от които мъже. Да знаеш за тяхното духовно присъствие, дори когато постъпките бяха на самата Стар, това никак не допринасяше за засилване на моето влечение към нея. Трябва обаче да призная, че Стар познаваше мъжката гледна точка много по-добре от всяка друга жена. На нея не й беше необходимо да прави догадки за онова, което е приятно на мъжа и тя нямаше никакви задръжки в безцеремонното споделяне на уникалното си знание.
Не трябваше да се оплаквам.
Но аз се оплаквах, обвинявах я, че тя не е тя, че е обсебена от други хора. Тя понасяше моиге несираведливи обвинения по-добре отколкото аз понасях онова, което считах за несправедливо в моето положение на visa-vis144 с цялата онази тълпа от духове.
Но и тези духове не бяха най-лошото за мен.
Нямах никаква работа. Не искам да кажа от девет до пет да кося градината, а в неделните дни да седна на едно питие в местния клуб. Искам да кажа, че нямах никаква цел. Виждали ли сте някога лъв в зоологическа градина? Винаги получава навреме порцията си прясно месо, водят му се женски, не го преследват ловци… Всичко му се поднася на тепсия, нали?
Тогава защо изпитва такава скука!
В началото не знаех, ще се сблъсквам с такъв проблем. Имах красива и жизнена жена, здравето ми беше цветущо, живеех в най-луксозното жилище в град, по-красив от който и да било на Земята. Всички бяха любезни към мен, имах изключителния шанс да „посещавам колеж“ в чудесен и неземен смисъл, без да е необходимо да играя футбол. Нито пък баскетбол. Никога не се налагаше да прекъсвам образованието си, за да търся някаква възможност да си помогна финансово.
Скоро разбрах, че не мога да усвоя всички знания, дори и да ми ги наливат с фуния.
Никога не изоставях напълно образованието си; знанието има много форми. Но в учението ми липсваше цел. Аз бях дилетант… и това разбрах, когато видях, че преподавателите ми изпитваха по-голяма скука от самия мен. Затова освободих повечето от тях. Оставих само преподавателите по математика и история на вселените. Отказах се от идеята да знам всичко.
Мислех да се занимавам с бизнес. Но за да ти доставя удоволствие, бизнесът, или трябва да ти е по сърце (на мен не ми беше), или трябва да имаш нужда от мангизи. Аз имах мангизи. Единственото, което можех да правя, беше да ги прахосвам на комар. Ако печелех, никога нямаше да зная, дали това не е някакво нареждане (от някое правителство някъде): „Оставяйте съпругът на императрицата да печели, ние ще ви възстановим загубеното“.
Същото беше и с покера. Аз ги научих на тази игра и тя бързо се разпространи… но скоро установих, че не мога повече да играя. Покерът трябва да се играе сериозно, иначе не представлява нищо… но когато имаш океан от пари, прибавянето или разпиляването на няколко капки от него не представлява нищо.
Трябва да обясня…„гражданските данъци“ на Нейна Мъдрост може би не бяха толкова големи, колкото са разходите на множеството големи прахосници в Центъра. Мястото е богато. Те бяха такива, каквито желаеше Стар; бездънен кладенец на богатство. Аз не зная от колко светове се събираха, но да приемем, че са двайсет хиляди, всеки с население три милиарда… сигурно бяха повече.
По едно пени от 60 000 000 000 000 души прави шестстотин милиарда долара. Тези цифри не означават нищо, само идват да покажат, че бремето е толкова незначително и все пак това означава толкова много пари, че моите разходи бяха незабележими. Предполагам, че едноличното управление на Стар над нейните владения, които не представляваха империя, не беше свързано с никакви разходи… а нейните лични разходи, заедно с моите, независимо колко разточителни бяхме, нямаха никакво значение.
Навремето цар Мидас145 загубил интерес към златото. Същото стана и с мен.
145
Митически цар, чиито желание всичко, до което се докосне да се превръща в злато било изпълнено (грц. мит.) — бел.пр.