Аз нямах нито едно от тези задължения. Нямах дори и задължението да развличам Стар… по дяволите, на десет мили около мен имаше милиони мъже, които с радост биха свършили това.
Предната нощ беше лоша. Тя започна зле и продължи с една от онези спокойни разправии в спалнята, които понякога се възникват между семейни двойки и не са така оздравителни като бурните и шумни скандали. Нашата разправия имаше характера на загрижено обсъждане между уморен персонал, относно сметките на шефа.
Стар беше сторила нещо, което не беше правила никога по-рано: беше си донесла работа вкъщи. Пет души, участващи в един междугалактичен спор… никога не разбрах какво обсъждаха в продължение на часове, тъй като говореха на непознат за мен език.
Не ми обърнаха никакво внимание, за тях бях просто мебел. На Центъра рядко се извършваше представяне; ако искаш да говориш на някого казваш „Аз“ и чакаш. Ако не ти отговорят, си отиваш. Ако ти отговорят, се представяш.
Никой не го направи, а аз бях достатъчно горд, за да го сторя. Като хора дошли в моя дом, редно беше те да се представят. Но те се държаха така, сякаш домът не беше мой.
Седях там, невидим човек, и все повече се вкисвах.
Продължиха да спорят, а Стар слушаше. После тя извика камериерките си и те започнаха да я събличат и да решат косите й. Центърът не е Америка, нямах основание да бъда шокиран. Онова, което вършеше тя, ги обиждаше, третираше ги като мебел (не беше пропуснала да отбележи как те се отнасяха към мен).
Един от тях каза кисело:
— Ваша Мъдрост, бих желал да ни слушате, така, както обещахте.
Стар отговори хладно:
— Сама съм съдник на поведението си. Никой друг няма такова право.
Вярно. Тя можеше да съди своето поведение, те не можеха. Нито дори аз. Беше ме яд на нея (макар да знаех, че тя никак не държи на това) задето извика камериерките си и започна да се приготвя за спане в присъствието на онези глупаци… и смятах да й кажа повече никога да не го прави. Реших обаче да не повдигам този въпрос.
Малко след това Стар ги сряза, като посочи един от тях:
— Той е прав. Вие грешите. Уредете го както той казва. А сега се махайте.
Нямах намерение да й казвам да не води повече „търговци“ у дома.
Стар ми отне възможността да я разкритикувам. В момента, в който останахме сами, тя каза:
— Любов моя, прости ми. Съгласих се да изслушам тази бъркотия, а тя се провлачи безкрайно дълго. Тогава си помислих, че ще мога да ги накарам да свършат по-бързо, ако ги вдигна от столовете и ги докарам тук да постоят прави и ясно да разберат, че ме отегчават. Не съм очаквала, че ще се карат още цял час, преди да могат да ми изяснят същината на проблема. А знаех, че ако ги оставя ще продължат до утре. Но проблемът бе ше важен, не можех да не обърна внимание. — Тя въздъхна. — Онзи смешен човек… А такива като него се домогват до високи постове. Смятах да наредя да го убият като глупак, но ще го оставя да живее, за да поправи грешката си, иначе отново ще възникне същата ситуация.
Не искам да кажа, че тя беше взела прибързано решение от раздразнение; решението й беше в полза на онзи, когото беше срязала. Единственото, което казах беше:
— Хайде да си лягаме, ти си уморена… — А после нямах достатъчно акъл, за да се въздържа от преценка на собственото си поведение.
Глава деветнадесета
Легнахме си. След малко тя каза:
— Оскар, ти си недоволен.
— Не съм казал такова нещо.
— Чувствам го. И то не е само от тази вечер и от снощните скучни клоуни. Затворил си се в себе си, не си щастлив. — Замълча в очакване.
— Нищо няма.
— Оскар, онова, което те безпокои, за мен никога не може да бъде „нищо“. Макар че не мога да разбера какво е то, преди да ми кажеш.
— Е… чувствам се адски безполезен!
Тя сложи нежната си, силна ръка, върху гърдите ми.
— За мен ти не си безполезен. Защо се чувстваш безполезен за себе си?
— Виж… погледни това легло! — Беше такова разкошно легло, за каквото никой американец не може да мечтае; можеше да върши всичко, освен да ти пожелае лека нощ с целувка… — В моята страна то ще струва повече… ако някой може да си го позволи… от най-хубавата къща, за която някога е мечтала майка ми.
Тя се замисли над казаното.
— Искаш ли да изпратим пари на майка ти? — Стар се обърна към комуникатора до леглото: — Достатъчно ли е да пишем „Американска военно-въздушна база, Елмендорф“?
(Не си спомнях да съм й казвал къде живее майка ми.)