— Моля те, Оскар, моля те! Най-напред ме изслушай. Въздъхнах.
— Слушам те.
Тя сграбчи ръката ми така силно, че ако се бях опитал да я издърпам, сигурно щях да остана без пръсти.
— Изслушай ме. Любими мой, съвсем не беше тази причината. Знаех, че няма да се откажеш от търсенето. Знаех го! Аз не само получавах доклади за теб години наред, още преди да те бях срещнала. Ние заедно споделихме радости, опасности и трудности; опознах характера ти. Но, ако беше необходимо, щях да те обвържа с мрежа от приказки, да те убедя да се съгласиш на годеж само… докато свърши търсенето. Ти си романтичен, щеше да се съгласиш. Но, скъпи, скъпи! Аз желаех да се оженя за теб… да те привържа към себе си според твоите правила, така че… — тя спря да избърше сълзите си… — така че когато видиш това и това, и това, и нещата, които наричаш „твои играчки“, въпреки всичко, да останеш с мен. Това не беше политика, беше любов… романтична и не по сметка.
— Иди и донеси сабята си, развратнице. Бъркотията отдавна е надхвърлила всякакви граници.
Неочаквано тя се усмихна, истинска мъжкарана.
— Но, скъпи, сабята ми е в Карт-Хокеш. Не си ли спомняш?
— Този път няма да ти се размине. — Сграбчих я.
Стар е жилава, гъвкава, със яки мускули. Но аз съм по-голям, пък и тя не се съпротивляваше така, както й позволяваха силите. И въпреки това одра от мен парче кожа и ме изподраска, преди да успея да я прикова към леглото с ръка извита зад гърба й. Ударих я силно няколко пъти, но не толкова силно, че да се отпечатат пръстите ми по бузите й. После загубих интерес. — Сега ми кажи, тези думи искрени ли бяха… или просто постъпи като най-умната жена от двайсет вселени? По-късно Стар каза:
— Радвам се, че гърдите ти не дращят както рогозка, като на някои мъже, красавецо мой.
— Бях и добър, нали? Впрочем, колко мъжки гърди си опитала?
— Не много. Скъпи, реши ли да ме задържиш?
— За известно време. И ще се държа добре, разбираш какво искам да кажа.
— Предпочитам да се държиш лошо. Но… докато се държиш добре… ако е така… най-добре ще бъде да ти кажа нещо друго… и ако трябва пак да ме нашибаш.
— Прекалено голямо е желанието ти за това. Най-много един път дневно, чуваш ли?
— Както желаеш, сър. Още сутринта ще ми донесат сабята и ти ще можеш да ме потупваш с нея през свободното си време. Ако мислиш, че ще можеш да ме хванеш. Но трябва да ти кажа това, да смъкна от гърдите си този товар.
— На гърдите ти няма нищо, което можеш да смъкнеш. Освен ако не броиш…
— Моля те! Ходиш ли на лекар?.
— Веднъж седмично. — Първото нещо, което нареди Стар, беше да ме прегледат така основно, че прегледът за постъпване в армията изглеждаше като детска игра. — Главният хирург твърди, че раните ми още не са заздравели напълно, но не му вярвам. Никога не съм се чувствал по-добре.
— Лекарят хитрува, Оскар… но мое нареждане. Ти си напълно здрав, аз също съм квалифициран лечител и положих много грижи. Но… скъпи, направих го от егоистични съображения и сега ти трябва да ми кажеш дали отново не съм постъпила жестоко и несправедливо към теб. Признавам, че не бях съвсем честна. Но намеренията ми бяха добри. Зная обаче, че добрите намерения са източник на повече безразсъдства от всичко друго.
— Стар, за какво дърдориш? Всички жени са източник на безразсъдства.
— Да, скъпи. Защото те винаги действат с добри намерения… Мъжете в повечето случаи влагат рационален егоизъм, което е по-безопасно. Но не е често.
— Това се дължи на факта, че единият от родителите е жена. Защо настояваш за тези лекарски прегледи, след като не са ми нужни?
— Не съм казала, че не са ти нужни. Но може би ти не мислиш така. Оскар, докъде стигна с процедурите за дълъг живот. — Гледаше ме така, сякаш беше готова да ме удари.
— Е, по дяволите!
— Възразяваш ли? Все още не е късно да бъдат отменени.
— Не съм мислил по въпроса. — Знаех, че на Центъра имаше дълъг живот, но знаех също така, че той е строго ограничен. Всеки може да го получи, но само ако му предстои да емигрира на някоя рядко населена планета. Постоянните жители трябваше да остаряват и да умират. По този въпрос един от предшествениците на Стар се беше намесил в местното управление. Центърът, където болестите практически бяха премахнати, бил много пренаселен, особено когато дългият живот направил средната продължителност изключително голяма.
Тази строга наредба понамалила населението. Някои хора, които рано получили дълъг живот, напуснали през коридора и потърсили щастието си на слабо населени планети. Повечето обаче чакали да почувстват онова първо пробождане, което е предвестник на смъртта, но тогава пък си казвали, че вече е много късно да търсят някаква промяна. А имало и такива, които чисто и просто си живеели и умрели, когато им дошло времето.