Ако искаш.
Сънувах онзи пингвин, който ти навиваше и той се клатушкаше и пляскаше с крилата си. Бяхме в къщата, в която живеехме преди, и той се появи зад ъгъла, но никой не го беше навил и беше много страшно.
Добре.
На сън беше много по-страшно.
Знам. Сънищата могат да бъдат много страшни.
Защо сънувах този страшен сън?
Не знам. Но сега всичко е наред. Ще сложа още дърва в огъня. А ти заспивай.
Момчето не отговори. Сетне каза: Ключето за навиване не се въртеше.
Отне им четири дни, за да слязат от снежната зона, но дори и след това попадаха на заснежени места на завоите, а пътят беше мокър и черен от оттичащите се води. Най-накрая стигнаха до края на клисурата, откъдето се откриваше гледка към тъмнеещата се далече долу река. Стояха и се ослушваха.
Високи стръмни скали откъм далечната страна на каньона с тънки черни дървета, вкопчили корените си в отвесните склонове. Шумът на реката заглъхна. Сетне се върна. От долината повя студен вятър. През целия ден се спускаха към реката.
Оставиха количката на един паркинг и тръгнаха през гората. Откъм реката идваше глухо бучене. Това беше водопад, чиито води се стоварваха от една висока издадена скала през сив саван от мъгла в малко езеро двайсет и пет метра по-долу. Усетиха мириса на водата и почувстваха студа, който идваше от нея. По периферията на вира имаше ивица влажен речен чакъл. Мъжът стоеше и наблюдаваше момчето. О! — възкликна то. Не можеше да откъсне поглед от гледката.
Мъжът приклекна, загреба шепа камъчета, помириса ги и ги хвърли на земята. Кръгли, лъскави и гладки, те приличаха на топчета за игра или захарни бонбони, целите в малки жилчици и шарки. Имаше и плоски камъчета и малки парченца кварц, които сякаш светеха в речната мъгла. Момчето пристъпи напред, клекна и плисна тъмната вода.
Водопадът падаше почти в центъра на езерото. Кръгове сивкава суроватка. Те стояха един до друг и викаха, за да надвият грохота.
Студено ли ти е?
Да. Много.
Искаш ли да влезеш?
Не знам.
Разбира се, че искаш.
Може ли?
Хайде.
Той разкопча ципа на якето му и го остави да падне на чакъла. Сетне двамата свалиха дрехите си и пристъпиха във водата. Призрачно бледи и тръпнещи. Момчето беше толкова слабо, че сърцето му спря. Мъжът се гмурна с главата напред, изплува задъхан и се извърна, разплисквайки водата с ръце.
По-дълбоко ли е от главата ми? — извика момчето.
Не. Хайде.
Той заплува към водопада и се спря под падащата водна маса. Момчето стоеше в езерото до кръста, обгърнало раменете си с ръце и подскачаше на място. Мъжът се върна при него, хвана го и му помогна да заплува. Задъхано сред пръските, момчето пляскаше с ръце във водата. Добре се справяш, каза той. — Добре се справяш.
Облякоха се, треперейки от студ, сетне се изкачиха по пътеката до реката горе. Стигнаха до скалите, където водата като че ли изчезваше в празното пространство и мъжът хвана момчето, за да надникне над ръба на последната издатина. Сякаш засмукана от някаква сили, реката падаше надолу право в езерото. Цялата река. Момчето се вкопчи в ръката му.
Много е високо, каза то.
Да, много е високо.
Ще умреш ли, ако паднеш оттук?
Със сигурност ще се нараниш. Височината е голяма.
Наистина е страшно.
Те вървяха през гората. Светлината гаснеше. Следваха речното корито, заобикаляйки огромните мъртви дървета. Древна гора, сред чиито стволове някога бяха расли мандрагора, пипсисева4. Женшен. Груби мъртви клони на рододендрони, усукани, чепати и черни. Мъжът се спря. Беше забелязал нещо сред изсъхналата трева и пепелта. Спря се и разчисти мястото. Бяха цяла малка колония — свити, изсъхнали и спаружени. Откъсна една от тях и я помириса. Отхапа парченце от края й и задъвка.
Какво е това, татко?
Смръчкули. Това са смръчкули.
Какво значи смръчкули?
Вид гъби.
Могат ли да се ядат?
Да. Опитай.
Хубави ли са?
Опитай.
Момчето помириса гъбата, отхапа от нея и започна да дъвче. Погледна баща си. Много са вкусни, каза то.
Набраха смръчкулите от земята, малки чуждоземни на вид неща, които мъжът събра в качулката на якето на момчето. После поеха обратно към мястото, където бяха оставили количката си, направиха си лагер до езерото с водопада, измиха смръчкулите от пръста и пепелта и ги сложиха да се накиснат в един съд с вода. Когато накладе огъня, вече се беше стъмнило. Наряза за вечеря шепа от гъбите върху един пън, пусна ги в тиган със свинската мас от една кутия с боб и ги сложи на жарта да се пържат. Момчето го наблюдаваше. Тук е хубаво, татко, каза то.