Сложи момчето да легне, приглади мръсната му коса върху възглавницата и го зави с одеала. Когато се качи горе и вдигна капака, беше почти тъмно. Отиде в гаража, взе раницата, върна се, огледа се за последен път, сетне се спусна по стъпалата, дръпна капака и мушна едната дръжка на клещите в масивното резе откъм вътрешната страна. Електрическият фенер вече беше започнал да мъждее и затова започна да рови из запасите, докато намери няколко метални кутии от по един галон8 с газ за горене. Взе една от тях, сложи я на масата, разви капачката и откърти металния печат с отвертката. Сетне свали лампата от куката на тавана и я напълни. Вече бе попаднал на една пластмасова кутия с газови запалки, запали лампата с една от тях, регулира пламъка и я върна на мястото й. Накрая просто остана да седи на леглото.
Докато момчето спеше, започна методично да изучава запасите. Дрехи, пуловери, чорапи. Леген от неръждаема стомана, гъби и калъпи сапун. Паста за зъби и четки за зъби. На дъното на един пластмасов буркан с болтове, гайки и всякаква друга железария намери две шепи с кругеранди9, сложени в платнена торба. Изсипа няколко върху дланта си, размърда пръсти, загледан в тях, сетне ги сложи обратно в буркана заедно с останалите железарски изделия и го върна на мястото му.
Огледа всичко, премествайки кутии и щайги от единия край на помещението в другия. Имаше една малка стоманена врата, водеща към второ помещение, където бяха складирани бутилки с газ. В ъгъла беше монтирана химическа тоалетна. Покрай стените минаваха вентилационни тръби, увити в мрежа, а на пода имаше отводнителни канали. В бункера започваше да става топло и той беше свалил якето си. Претършува всичко. Намери една кутия с патрони за автоматичен колт 45-и калибър и още три кутии с калибър 30–30. Но оръжие нямаше. Той взе електрическия фенер, обходи пода и огледа стените, търсейки скрита ниша. Малко по-късно седна на леглото, дъвчейки шоколад. Оръжие нямаше и нямаше и да има.
Когато се събуди, газовата лампа на тавана леко съскаше. Видя осветените стени на бункера с наредените до тях кутии и щайги. Не знаеше къде се намира. Лежеше, завит с якето си. Надигна се и погледна спящото момче на другото легло. Беше си свалил обувките, но не помнеше кога. Измъкна ги изпод леглото, обу се, изкачи се по стълбата, измъкна клещите от резето, вдигна капака и надникна навън. Ранна утрин. Погледна към къщата, сетне към пътя и тъкмо щеше да затвори капака, когато се спря. Смътната сива светлина беше на запад. Бяха спали през цялата нощ и през целия следващ ден. Дръпна капака, подсигури го отново, слезе по стълбата и седна на леглото. Обходи запасите с поглед. Беше решил, че краят е дошъл, но сега нещата се бяха променили и трябваше да ги обмисли. Всеки можеше да види капака на двора и веднага щеше да се досети накъде води той. Налагаше се да измисли нещо. Това не беше скривалище в гората. Ни най-малко. Най-накрая стана, тръгна към масата, където имаше малка газова печка с две дюзи, запали я, изнамери един тиган и един чайник и отвори една пластмасова кутия с кухненски прибори.
Онова, което събуди момчето, беше звукът от меленето на кафе в малка ръчна мелничка. Надигна се и се огледа. Татко? — каза то.
Здравей. Гладен ли си?
Трябва да отида до тоалетната. Пишка ми се.
Той посочи с шпатулата към ниската метална врата. Не знаеше как да използват тоалетната, но тъй или иначе, щяха да я използват. Нямаше да останат тук толкова дълго и освен това не трябваше да рискуват и да отварят капака прекалено често. Момчето мина покрай него, косата му беше сплетена от пот. Какво е това? — попита то.
Кафе. Шунка. Бисквити.
О! каза момчето.
Той придърпа една кутия за обувки между леглата, покри я с кърпа и нареди отгоре чиниите, чашите и пластмасовите прибори. Сложи също една купа с бисквити, завити с пешкир, чиния с масло и кутия с кондензирано мляко. Сол и червен пипер. Погледна момчето. То изглеждаше като упоено. Мъжът взе тигана от печката и сложи едно парче златиста шунка в чинията на момчето, добави бъркани яйца, печен боб и сипа кафе в чашите им. Момчето вдигна глава към него.
Хайде, каза той. Не оставяй храната да изстине.
Какво да ям първо.
Каквото искаш.
Това кафе ли е?
Да. Сложи си масло на бисквитите. Ето така.
Добре.
Всичко наред ли е?
Не знам.
Добре ли се чувстваш?
Да.
Какво има?
Мислиш ли, че трябва да благодарим на хората?