Стиви. Отнасяше се за наркотиците. Те не се отразяваха на изпълнението му все още, но промените в настроението на Стиви ставаха по-внезапни и по-чести. Беше като вкаменен по време на последните два записа и дори Брайън, който сам не беше чужд на наркотиците, се беше разтревожил. Да, Стиви трябваше да се държи под око.
На П.М можеше да се вярва като на зората, която винаги настъпва. Пит наистина му се дразнеше, ту се забавляваше от смущението, което изпитваше барабанистът при всяка отправена към него дума. Но момчето инвестираше парите си добре и беше спечелило уважението му. Приятна изненада беше, че момичетата харесваха селското му лице. Отначало Пит се тревожеше, че П.М. ще му създава най-много грижи, но се оказа обратното.
Брайън. Пит си наля два пръста уиски, отпусна се в мекото тапицирано кресло и се замисли. Без съмнение Брайън беше сърцето и душата на групата; творческата енергия и съзнанието.
Щастие беше, че историята с Ема не им попречи. Той се беше разтревожил, но когато цялата история предизвика симпатия и увеличи продажбата на плочи, се успокои. Наистина все още се налагаше от време на време да се спречква е Джейн Палмър, но това, както и женитбата на Брайън, не накърняваха популярността на групата. Несбъдната мечта в живота на Пит остана да рекламира състава като четирима свободни мъже. Обаче семейството на Брайън се беше превърнало в богато находище за пресата.
За съжаление имаше и походите за мир, и речите; привързаността на Брайън към „Студенти за демократично общество“, искрената му подкрепа за противниците на военната служба. Почти бяха успели да уговорят снимки за корицата на „Таим“, когато Брайън гръмна с няколко лошо подбрани критики за военната доктрина.
Пит познаваше силата на пресата: едно необмислено изявление можеше да настрои срещу теб хората — тези, които купуваха плочите. Преди няколко години Джон Ленън сам ги беше предизвикал с високомерното си изявление, че „Бийтълс“ били повече и от Христос. Брайън беше на косъм да направи същата грешка.
Докато отпиваше от уискито, си мислеше, че всеки има право на политически убеждения. Обаче съществува точка, където личните убеждения и публичният успех се разделят. Някъде между привързаността на Стиви към наркотиците и идеализма на Брайън минаваше границата на катастрофата.
Разбира се, имаше начини да бъде избягната и той вече размишляваше над няколко. Искаше публиката да вижда Стиви не само като дрогиращ се рок музикант, но и като талантлив изпълнител, а Брайън не само като защитник на мира, но и предан баща.
При правилно балансиране на изградените образи не само младите биха купили плочи и списания, но и техните родители.
Глава 8
В Калифорния останаха още две седмици: през дългите, мързеливи сутрини лежаха на плажа, следобедите се любеха, а нощем посрещаха тълпи от гости. Добре дегизирани ходеха до Дисниленд. Фотографите, които Пит беше наел да запечатат разходките, бяха толкова дискретни, че Бев въобще не ги забелязваше.
Тя реши да изхвърли противозачатъчните средства, а Брайън пишеше любовни песни.
Когато наближи времето да се връщат в Англия, групата се помири помежду си и разположи главната си квартира в дома на Брайън.
— Всички трябва да отидем. — Джоно прокара леко ръка по бонгото12. — „Коса“ е първият значителен мюзикъл на нашето поколение. Рок мюзикъл. — Думата го впечатляваше. Имаше идеи за нещо подобно. Надяваше се, когато се върнат в Лондон, заедно с Брайън да създадат мюзикъл, който да надмине „Коса“ и модния в момента „Томи“ на Ху.
— Можем да останем в Ню Йорк още два-три дни — продължи той, — да видим пиесата, да организираме голямо парти и след това се връщаме в Лондон.
— Наистина ли се събличат голи? — Стиви поиска да разбере.
— Съвсем голи, синко. Струва си цената на билета.
— Ще отидем. — Приятно отпуснат от компанията и наркотика, Брайън сложи глава върху коляното на Бев. Беше се застоял на едно място повече, отколкото му харесваше, а и идеята за Ню Йорк го привличаше. — За музиката и за изявлението.
— Ти върви за изявлението си. — Стиви се засмя. — Аз отивам заради голите мацки.
— Ще възложим на Пит да уреди всичко. Какво ще кажеш, Бев?
Не обичаше Ню Йорк, но Брайън вече беше решил, а тя не искаше да разваля приятното, мирно настроение на последните седмици.
— Ще бъде чудесно. Можем да заведем Дарън и Ема в зоологическата градина и в Сентръл Парк, преди да отлетим за Лондон.
Ема се вълнуваше. Добре си спомняше първото пътуване до Ню Йорк, голямото легло в хотелската стая, трепета да стоиш на върха на света, дървените кончета в Сентръл Парк. Искаше й се да сподели всичко това с Дарън.