— Защо?
Лу си спомни как обясняваше на Ема, че няма чудовища. Но колкото по-дълго се занимаваше със случая, толкова по-убедено започваше да вярва, че ги има.
— Не знам. Опитвам се да открия. Такава ми е работата, да откривам.
Въпреки че познаваше ежедневието на полицая, Майкъл предпочиташе идеалния образ на ченгето от филмите.
— Как ще го откриеш?
— Като говоря с хора, като изследвам доказателствата, с много мислене.
— Звучи скучно. — Но не можеше да отдели очи от снимката.
— Повечето време е така.
В този момент Майкъл беше доволен, че е решил да става астронавт. Погледна встрани от снимката и забеляза вестника, който баща му току-що беше донесъл.
— Това е малкото момче на Брайън Макавой. Някой се е опитал да го отвлече, но вместо това го е убил. Всички хлапета говорят за това.
— Вярно е. — Лу пъхна снимката на Дарън обратно в папката.
— И ти работиш по този случай! Успя ли да се срещнеш с Брайън Макавой и другите?
— Срещнах се с него.
Баща му се беше срещал с Брайън Макавой! Майкъл го загледа с възторг..
— Страхотно! Видя ли и останалите от групата? Говори ли с тях?
Лу кимна с глава и започна да подрежда книжата си. Колко прост е животът, когато си на единадесет. „И колко прост би трябвало да бъде“ — добави мислено, като разроши тъмната коса на Майкъл.
— Да. Говорих с тях. Изглеждаха много приятни.
— Приятни? — Майкъл се ококори. — Те са най-добрите. Единствените. Само почакай да кажа на момчетата!
— Не искам да казваш на никого.
— Да не казвам? — Майкъл зарови пръсти в рошавата си коса. — Как? Момчетата направо ще изпопадат. Трябва да им кажа.
— Не. Не трябва. Искам да запазиш това за себе си, Майкъл.
— Но защо?
— Защото някои неща са лични. — Погледът му се насочи към крещящите заглавия. — Или би трябвало да са лични. Това е едно от тях. — Взе топката, намести я в ръката си. — Хайде да видим колко си добър.
Глава 11
П.М. съзерцаваше как морето залива пясъка. Все още не можеше да повярва, че къщата е негова. Къщата в Малибу13, неговата къща в Малибу притежаваше всичко, което обещаваше агенцията за недвижими имоти. Беше с високи тавани, огромна каменна камина и много прозорци. Горе в спалнята, където любовницата му още спеше, имаше две капандури, още една камина и балкон, който опасваше целия втори етаж.
Дори и Стиви беше впечатлен, когато я видя. Докато показваше стаите, с вкус подбраните мебели, вградената стереоуредба — последна техническа новост — П.М. изпитваше задоволство от постигнатата цел. Но сега Стиви беше в Париж, Джоно — в Ню Йорк, Брайън — в Лондон и П.М. се чувстваше много самотен.
Когато през пролетта бе пуснат новият им албум, все още се говореше за турне, но П.М. не беше сигурен, че Брайън може да го понесе. Почти два месеца изминаха от онази ужасна нощ, а той не напускаше дома си. Питаше се дали Брайън знае, че „Лав лост“ беше на първо място между малките плочи. И дали това все още има значение за него.
П.М. знаеше, че полицията все още няма нищо за убиеца на Дарън. Считаше за свой дълг да държи връзка с Кесълринг. Това бе най-малкото, което би могъл да направи за Брайън и за Бев.
Мислеше за Бев — колко бледа и съкрушена изглеждаше на погребението. Не проговори дума, на никого. Ужасно му се искаше да я успокои. Не знаеше как. Представяше си как я носи до леглото, как нежно я люби, докато премине мъката й. Тогава мисълта го беше шокирала толкова много, че можа единствено да потупа леко студената й, вдървена ръка.
Енджи Паркс в розова тениска, която едва покриваше бедрата й, слезе по виещата се стълба. Беше отделила време да се гримира леко. Дългата й руса коса, сресана внимателно, сега й придаваше небрежния вид на току-що излязла от леглото.
Най-добрият начин да постигнеш нещо, което искаш от един мъж, е чрез секса. А тя искаше доста от П.М.
Огледа просторната, светла всекидневна. Реши, че е добре за начало. Много добро начало. Искаше да си го запази като място за уикенди, щом убеди П.М. да живеят в Бевърли Хилс.
Там бе царството на кинозвездите, а тя имаше твърдото намерение да стане звезда.
П.М. беше само трамплин. Романтичната й връзка с него вече беше довела до няколко рекламни клипа и нелоша второстепенна роля в телевизионен филм. Трябваха й по-добри, по-големи роли и затова искаше да накара П.М. да се чувства щастлив, че й е помогнал.
Беше му благодарна. Без пресата, която раздуха техните отношения и насочи интереса към нея, тя би могла да изпадне дотам, че да прави порно филми. На момичетата се плаща издръжка. Енджи изви китката си, така че светлината да падне върху диамантите и сапфирите на гривната, която П.М. й беше подарил. Няма защо да се тревожи повече за издръжка.