Девойка. Господи, кога беше пораснала! А той кога бе станал на тридесет и три?
На тринадесет години всичко беше много просто. Целта беше ясна: да се измъкне от мизерията, да стане прочут музикант. Това се осъществи. Но защо не чувстваше радост и удовлетворение? Вдигна чашата и отпи жадно. Къде, по дяволите, беше радостта от постигнатото?
Ема се гмурна под вълната и след това изскочи, лъскава като видра. Искаше му се да не плува толкова навътре, за да не я изпуска от погледа си. Докато тя беше в пансиона, той не се страхуваше. Монахините твърдяха, че е добра ученичка, възпитана, спокойна и послушна. След това идваха ваканциите и тя отново се появяваше в живота му. Всеки път му се струваше пораснала и по-красива. В погледа й долавяше ожесточението, което му напомняше за неговото детство. И това го плашеше.
— Господи, това дете не се спира нито за миг! — Джоно се отпусна до него.
— Не. Остаряваме, Джоно.
— Шшт. — Джоно намести панамената си шапка и отпи от чашата на Брайън. — Рокзвездите не остаряват, синко. Свирят в Лас Вегас. — Направи гримаса и завъртя чашата в пясъка. — Още не сме стигнали дотам. — Опря се на лакът. — Разбира се, не сме й Шон Касиди.
— Да благодарим на Бога.
— Имай предвид това и снимката ти никога няма да излезе в „Тайгър Бийт“. — Известно време останаха мълчаливи, заслушани в прибоя. Джоно беше доволен, че е тук. Спокойствието на вилата и брега бяха в пълен контраст с ужасното стълпотворение на Ню Йорк или с дъждовната пролет на Лондон. Вилата беше триетажна с тераси, издадени над морето. Бе обградено с високи стени и жив плет от трите страни и бялата извивка на брега от четвъртата. Красиви камъни в пастелни тонове блестяха на слънцето. Навсякъде миришеше на водорасли и южни цветя.
Доволен беше, че е тук — не само заради слънцето, но и заради спокойните дни, които прекарваха с Брайън и Ема. Знаеше, че те много скоро ще свършат.
— Пит ми позвъни преди малко.
Брайън наблюдаваше Ема, която бе влязла във водата до бедрата, вдигнала лице към слънцето. Кожата й бе с цвят на кайсия. Той си помисли с болка, че много скоро някое жадно момче ще поиска да я вкуси.
— И?
— Нещата са уредени за следващия месец. Започваме записи.
— А Стиви?
— Ще му назначат някакво лечение. Той вече е регистриран като наркоман. — Джоно сви рамене. — Програма „метадоун21“. Ако не можеш да си намериш наркотици от улицата, получаваш ги от правителството. Във всеки случай ще бъде във форма. А ти?
Брайън изпразни чашата на един дъх. Ромът се беше стоплил от слънцето и приятно потече в гърлото му.
— Аз съм готов.
— Радвам се да го чуя. Нали нямаш намерение да се биеш с П.М.?
— Остави ме на мира, Джоно!
— Предпочитам да му разбиеш носа, отколкото непрекъснато да мислиш как да му пречиш или да кроиш планове как да го убиеш, докато спи.
— Проблемът си е на П.М. — отвърна Брайън.
— И на жена ти.
Той го изгледа злобно, но успя да се овладее и не му възрази.
— Бев отдавна не ми е жена.
Джоно се огледа, за да се увери, че Ема няма да го чуе.
— Думите ти могат да заблудят другите, но не и мен, Бри. — Хвана китката на ръката му и я стисна. — Знам, че ще ти бъде много трудно. Просто исках да се убедя, че си готов.
Брайън вдигна чашата си, но видя, че е празна и отново я сложи на пясъка. Въпреки лекия ветрец горещината му се стори нетърпима.
— Не можеш да върнеш времето назад, Джоно. Нито да го задържиш. Така че продължаваш напред, независимо дали си готов, или не.
— Вълшебно беше! — Ема коленичи между баща си и Джоно. От косата й се стичаше вода. — Трябваше да влезете и вие.
— Във водата? — попита Джоно, смъквайки надолу тъмносините си слънчеви очила. — Ема, мила, във водата има „същества“. „Лигави същества!“
Тя се засмя и го целуна по бузата, а след това и баща си. Усети силната миризма на ром и едва успя да задържи усмивката си.
— Хората на средна възраст стоят на плажа — каза тя безгрижно.
— На средна възраст? — Брайън я дръпна за косата. — Кои според теб са на средна възраст?
— Тези, които цяла сутрин седят под чадърите. — Засмя се тя. — Защо не си останете така, за да си починете. Ще ви донеса разхладителни напитки и ще си взема апарата. Ще ви фотографирам, за да си спомняте хубавата и тиха ваканция.
— Доста е устата, а, Бри?
— Забелязах.
— Ще я оставим ли да мине метър? Брайън погледна към приятеля си.
— В никакъв случай. Двамата се пуснаха към нея и тя изпищя. Лесно можеше да се изплъзне, но се престори, че се бори с тях — баща й я хвана за краката, а Джоно под мишниците.
— Да я хвърлим във водата. — Джоно отметна главата си назад и шапката му падна на пясъка. След това с Брайън я понесоха към водата. Ема задържа дъха си и ги повлече със себе си.
21
Метадоун — синтетичен наркотик, използван да успокоява болките и да детоксикира наркоманите. — Б.пр.