Никога не се бе чувствала толкова щастлива. Всичко беше прекрасно. Прекарваше дните си на плажа, вечер слушаше как Джоно и баща й свирят, забавляваше се, докато „мамеше“ Джоно на карти и се разхождаше с баща си по плажа. Бе заснела безброй фотографии, които щяха да й напомнят за щастливите дни.
Как да заспи — това бе последната й нощ в Мартиника, последната нощ с баща й. Последната й нощ на свобода, преди да бъде затворена в пансиона. Утре ще я качат на самолета и ще я върнат в училището, където царяха досадните правила: кога да стане, кога да заспи, какво да носи, какво да мисли.
Поклати глава с въздишка. Припомни си, че скоро ще бъде лято. И ще отиде до Лондон. Тогава ще види Стиви и П.М. Ще може да присъства на записите.
Докато се приспособи, ще минат няколко седмици. „За татко е толкова важно — помисли си тя — да получа образование, да съм на сигурно място, да се грижат за мен.“ Е, добре, монахините го вършеха. Едва ли е имало момент от деня, в който да не са я следели зорко.
Дочу шума на вълните и долови мирис на водорасли. Бързо грабна шортите си. Късно е. Дори охраната спи. Ще отиде сама на брега в последната нощ. Сама. Ще седне, ще гледа водата, необезпокоявана от никого.
Бързо премина по коридора на вилата, след това по стълбите. Внимателно отвори високата остъклена врата и изтича навън.
Постоя само един час. После се върна на пръсти във вилата. От нея се стичаше вода, тъй като не устоя на изкушението да се изкъпе. Влезе тихо с намерение да изтича в стаята си. Но чу гласа на баща си и се спря.
— Тихо, мила. Всички спят.
Женско кискане, след това шепот, неясен френски.
— Тиха съм като мишле.
Брайън влезе в стаята заедно със закръглена дребна брюнетка, притисната към него. Носеше ярко розов саронг и сандали с високи токчета.
— Много съм щастлива, че дойде тази нощ, cher.
Тя плъзна ръце по тялото му, след това обви врата му и вдигна устни към неговите.
Объркана, Ема затвори очи, но чуваше кратките, страстни простенвания.
— Ммм. Бързаш. — Французойката се засмя и пъхна ръка под ризата му. Ще получиш всичко за парите, cher, не се грижи. Но си ми обещал да си устроим парти.
— Правилно. — Косата й бе тъмна и права и това му помагаше. Обаче очите й не бяха зелени, а кафяви, но след две дози нямаше да има значение. Нищо нямаше да има значение. Отиде до масичката, отключи чекмеджето и извади малко бяло шишенце. — Партито започва.
Брюнетката изръкопляска. Полюлявайки ханша си, тя тръгна към стъклената масичка за кафе и коленичи.
Ужасена, Ема наблюдаваше как баща й спокойно изсипва кокаин, изважда тръбичка, огледала, самобръсначка. Личеше си, че не го прави за пръв път. Наклони глава към брюнетката.
— Ах! — Французойката отметна назад глава с искрящи очи. Топна с пръст в прашеца върху огледалото, след това го разтри върху венците си. — Божествено!
Брайън я дръпна за саронга й и я привлече към себе си. Чувстваше се млад, силен, несъкрушим. Беше възбуден и я желаеше. Искаше първия път да я обладае бързо. В края на краищата беше си платил за цяла нощ.
— Татко.
Вдигна глава. Погледна я, но тя му се стори нереална. Дъщеря му, изправена в сянката, с бледо лице, с потъмнели от мъка влажни очи, с мокра коса, падаща по раменете й.
— Ема?
— Ема. — Французойката измърка името. — Коя е Ема? — Недоволна, че вниманието на Брайън се е отклонило, тя се обърна. Загледа я с явен интерес. — Значи харесваш деца. Са va!22 Хайде, хубавице. Включи се в партито.
— Млъкни, по дяволите! Това е дъщеря ми. — Изправи се. — Ема… мислех, че си в леглото.
— Да. — Гласът й беше безизразен. — Разбирам.
— Какво правиш тук. — Пристъпи към нея и хвана ръката й. — Мокра си, ще изстинеш — каза той, борейки се с острото бучене в главата си. — Къде беше?
— Слязох долу на брега. — Отправи се към стълбите, без да го поглежда.
— Сама? Ходила си на брега сама? Нощем?
— Да. — Рязко се обърна към него, стиснала зъби от парфюма на французойката. — Отидох на брега сама. А сега ще си легна.
— Знаеш много добре. — Хвана я с двете си ръце и я разтърси. — Знаеш много добре, че не трябва да ходиш никъде без охрана. И си плувала, за Бога. А ако ти се беше схванал крак?
— Тогава щях да се удавя.
— Ела, cher , остави детето да си легне. — Брюнетката приготвяше друга доза. — Това е парти.
— Млъкни, пачавро — извика й той. Тя само сви рамене. — Забранявам ти да излизаш сама — обърна се той отново към Ема. — Разбираш ли?
— О, да. Разбрах. — Отдръпна се от него с потъмнели от гняв очи. — Господ ми е свидетел, че не бих желала, но разбрах.