Анатоми, патологоанатоми, физиолози, цитолози продължаваха дя я изследват. Преди да си замина за Ленинск, реших да разбера какво са постигнали. На прага на секционната ме посрещна Андров. Имаше уморен и измъчен вид.
Надникнах през открехнатата врата и видях няколко лекари с престилки, наведени над безформените останки на Пурпурната мумия.
— Как върви работата? — запитах Андров.
— Горе-долу. Огледалната симетрия на структурата на вътрешните органи не предизвиква никакви съмнения…
— Тогава какво правят с нея сега?
Андров сви небрежно рамене.
— Искат по този модел да установят възрастта й и да я сравнят с възрастта на вашата жена.
— Колко жалко, че когато са предавали по радиото жената, жителите на Антиземята не са прикрепили към нея бележка с биографичните й данни — пошегувах се аз. — Виж, надписът с огледално изоброжение на буквите все някак щяхме да разчетем.
— Аз съжалявам за друго. Ако бяхме успели да приемем цялата мумия на професор Филио, а не само главата му, на моите противници щеше да им бъде по-трудно да се изказват.
Бях съгласен с него. Бях се замислил, но Андров ме накара да се сепна:
— Вашата жена работила ли е с Филио?
— Да Тя му беше аспирантка. Изучаваше под негово ръководство индонезийската група езици.
Андров кимна и след това каза:
— Има още един начин да се докаже, че хипотезата ми е правилна… Но сега това зависи от тях. — И кимна към секционната.
— Възрастта на мумията ли?
— Да. А може и още нещо…
Изведнъж Андров ме хвана под ръка и ме поведе по коридора.
— Знаете ли, засега там няма нищо интересно. Искате ли да ви покажа как работи машината, която свива модела по обемната развивка на оригиналите?
— Искам.
Изкачихме се по ескалатора на горната въздушна линия, качихме се в гироплана, който се плъзгаше безшумно по стоманеното въже, и само за няколко минути прелетяхме над цяла Москва. Небето беше синьо, безоблачно, прохладно. Градът бе потънал в зеленина, забулена в лека синкава мъгла.
— Тук ли сте роден? — запита ме Андров.
— Не.
— Какви необикновени промени претърпя нашият град за някакви си тридесет години!
— Да. Кажете ми какво друго освен възрастта на мумията може да докаже вашата теория?
Андров сякаш избягваше да отговори на въпроса ми и продължи:
— Аз живея тук от рождение и втората реконструкция на Москва ставаше пред очите ми. Всичко беше като в приказка… Израстваха дворци гиганти, създаваха се паркове. Подземните влакове преминаха в безшумен транспорт. Над града закръжиха въртолети. Изчезна мрежата от тънки жици за тролейбусите и трамваите и вместо нея на сто метра височина бяха опънати леки висящи мостове и ето такива кули от лъскав метал, а към тях са закрепени стоманени въжета, по които се плъзгат гироплани… Животът стана много интересен и прекрасен… Животът стана прекрасен — повтори той замислено.
Исках повторно да му задам моя въпрос, но в това време гиропланът спря на спирката за пътници.
— Ето че пристигнахме — каза Андров. — А ето там е нашият приемателен център.
Долу се виждаше невисока сграда с плосък покрив, увита със зелен бръшлян.
Машината, която създаваше от пластмаса модели по тяхната импулсна развивка, се наричаше електроно-акустичен повторител. Тя представляваше гигантско съоръжение от блестяща неръждаема стомана, боядисана с ослепително бял лак. Работеше с едва доловимо бръмчене. От време на време от вътрешността й, от каналите за охлаждане, се изхвърляха навън струи топъл или прохладен въздух.
Зад стъклена преградна стена в края на залата имаше друга машина, много по-малка от първата. Ние тръгнахме именно към нея.
Пред таблото за управление седеше девойка и четеше книга. Понякога тя откъсваше очи от страниците и поглеждаше таблото. Точно пред лицето й светваше неравномерно неонова лампичка.
— Галя, какво върви при вас сега?
— Модел на нов атомен реактор. От Рим — отговори девойката и стана.
— По радиото или по кабела?
— По радиорелейната линия.
Андров кимна и после се обърна към мен:
— Ето гледайте как става това. Тук постъпва импулсно-кодова информация, в която са шифровани координатите на всяка точка на предавания обект, а също и цветът на материала, от който е изготвен обектът, и конструктивните му елементи — дебелина, дължина и така нататък. След усилването им импулсите постъпват в дешифратора. След като се разделят по каналите, те ту включват, ту изключват релето, направляващо частите на механичното и химично устройство.