— Каква прекрасна панорама! И кабинетът ви е превъзходен, действува вдъхновяващо и подтиква към труд.
— В стъклена чаша ли предпочитате чая или в порцеланова? Как го искате, по-слаб, по-силен?
— Юрочка, виж какъв стереоскоп е направил синът на Аверкий Степанович, когато бил малък.
— Той и досега не е пораснал и не му е дошъл умът, макар че превзема за съветската власт все нови и нови земи от Комуча.
— От кое?
— От Комуч.
— Какво е това?
— Това са войските на Сибирското правителство, които се борят за възстановяване властта на Учредителното събрание.
— Днес цял ден слушаме похвали за сина ви. С право можете да се гордеете с него.
— Тези изгледи от Урал, двойните, стереоскопичните, пак той ги е правил и ги е снимал със саморъчен обектив.
— Курабийките са прекрасни, със захарин ли са?
— О, моля ви се! Къде захарин в тази дупка! Не сме и виждали! Това си е захар, съвсем честно. Нали ви сложих в чая от захарницата. Не обърнахте ли внимание!
— Да, наистина. Разглеждах снимките. И чаят май е истински.
— Билков. Естествено.
— Откъде?
— Имаме си една вълшебна покривчица. Един познат. От съвременните активисти. С крайно леви убеждения. Официален представител на Губернския совнархоз. Оттук кара в града дървен материал, а на нас по приятелска линия грис, олио, брашно. Сиверка (така наричаше тя своя Аверкий), Сиверка, подай ми захарницата. А сега да видим дали ще ми кажете коя година е умрял Грибоедов?
— Мисля, че се е родил в хиляда седемстотин деветдесет и пета. Но кога точно е убит, не помня.
— Искате ли още чай?
— Не, благодаря.
— Сега знаете ли какво? Кажете ми кога и между кои страни е сключен ниймегенският мир23.
— Не ги тормози, Леночка. Остави хората да си починат от пътя.
— Интересува ме също: можете ли да ми изброите какви видове увеличителни стъкла познаваме и в кои случаи се получават изправени, обърнати, действителни и недействителни образи?
— Откъде такива познания по физика?
— Имахме чудесен учител по математика в Юрятин. Преподаваше в двете гимназии, и в мъжката, и при нас. Как обясняваше само, как обясняваше! Като бог! Всичко ти сдъвква и ти го слага в устата. Антипов. Беше женен за тукашната учителка. Момичетата бяхме луди по него, всички бяхме влюбени. Отиде на фронта доброволец и не се върна, бил убит. Разправят, че сегашният бич божи и възмездие господне комисарят Стрелников бил възкръсналият Антипов. Легенда, разбира се. Не ми се вярва. Впрочем кой знае. Всичко става. Още една чашка?
Девета част
ВАРИКИНО
1
През зимата, когато свободното му време стана повече, Юрий Андреевич започна да си води различни бележки. Записа си: „Колко често през лятото ми се щеше да си кажа заедно с Тютчев:
Какво щастие е да се трудиш за себе си и за семейството си от зори до мрак, да градиш дом, да работиш земята с грижата за насъщния, да създаваш свой свят като Робинзон, подражавайки на твореца, когато г създавал Вселената, и подир собствената ти майка да се самовъзпроизвеждаш пак и пак!
Колко мисли минават през съзнанието ти, колко нови неща обмисляш, докато ръцете ти са заети с мускулна, телесна, черна или дърводелска работа; докато си поставяш разумни, физически разрешими задачи, които те възнаграждават за изпълнението с радост и сполука; докато по шест часа без почивка сечеш с брадвата или копаеш под открито небе и то те обагря с благодатното, си дихание. И това, че тези мисли, хрумвания, аналогии не се записват на хартия, а се забравят с цялата им съпътствуваща мимолетност, не е загуба, а печалба. Ти, градски каторжник, който с кафе или тютюн възбуждаш притъпените си сетива и въображение, ти не познаваш най-мощния наркотик, който се крие в непресторената необходимост и крепкото здраве.
Не казвам нищо повече, не проповядвам толстоевско опрощение и връщане към земята, не измислям своя собствена поправка към социализма по аграрния въпрос. Само споменавам факта и не обявявам случайната ни съдба за система. Нашият пример е спорен и не подхожда за изводи. Нашето домакинство е твърде нееднородно по състав. Само малка негова част — запасите от зеленчуци и картофи — дължим на собственоръчния си труд. Всичко останало е отдругаде.
Ние използуваме земята незаконно. Самоволно крием това от контрола на държавните власти. Горската ни сеч е кражба и не я извинява дори това, че крадем от държавния джоб, който в миналото е принадлежал на Крюгер. Прикрива ни снизходителността на Микулицин, който живее почти до същия начин, спасяват ни разстоянията, отдалечеността от града, където за щастие още нищо не знаят за нашите шмекерии.
23