Съзаклятниците преговаряха с пратеници от неприятелските разузнавателни части. Парламентьорите не се чуваха, толкова тихо се споразумяваха с изменниците, и само по паузите в шепота на заговорниците докторът се досещаше кога се изказват представителите на противника.
Най-много приказваше пияницата Захар Гораздих, хриптеше с дрезгав глас и псуваше на всяка дума. Изглежда, той беше главният подстрекател.
— Слушайте сега що ще ви речем. Най-важното е: тихо-кротко. Само някой да се отметне и да обади, ей тоя нож, виждате ли го? С този нож ще го заколим. Ясно? Сега сме ни напред, ни назад, и каквото щем да правим, все бесилка ни чака. Трябва да си заслужим прошка. Трябва да извършим нещо такова, дето светът не го е сънувал, нещо небивало. Те жив, вързан го искат. Сега значи в насамшните гори идва техният поручик Гулевой. (Подсказаха му как е правилното, той не чу и се поправи: „генерал Галеев“.) Друг такъв случай няма да ни падне. Ето ги техните делегати. Те ще ви дообяснят. Рекли са непременно да е жив и вързан. На, питайте другарите. Казвайте сега вие. Кажете си, братлета.
Заговориха чуждите, пратениците. Юрий Андреевич не долови нито дума. Според продължителността на общото мълчание можеше да се разбере колко подробни обяснения се дават. Пак заговори Гораздих.
— Чухте ли, братлета? Сега сами се убедихте какво злато и сребро ни е дошло до главите. За такъв ли да се трепем? Че да не би да е човек! Той се е чалнал, смахнат е като някой недораслек или калугер. Терьошка, стига си цвилил! Що ми се хилиш такъв! Не е туй за твоята проста тиква. Да де, като недоразвит. Малко да му уйдисаме, ще ни кастрира, ще ни скопи. Чуй му само приказката. Да очистим обстановката, долу псувните, борба с пиянството, отношение към жената. Че то как ще се живее? Последно. Днес, довечера на речния брод, дето са камънаците. Аз ще го подмамя към ливадата. Ще му се метнем отгоре. Не е кой знае какво чудо да му излезем насреща. Голяма работа! Само това е, дето го искат жив. Ще го вържем. Ако пък видя, че нещо не върви, ще го довърша, с ръцете си ще го утрепя. Те ще пратят от техните да помагат.
Говорещият продължи да излага плана на заговора, но заедно с останалите започна да се отдалечава и докторът престана да ги чува.
„За Ливерий говорят, убийци! — с ужас и възмущение си помисли Юрий Андреевич, забравяйки колко пъти той самият бе проклинал своя мъчител и бе желал смъртта му. — Тези мръсници ще го предадат на белите или ще го убият. Как да се попречи на това? Да ида уж случайно при огъня и да спомена пред Каменодворски, без да издавам никакви имена? Та някак да предпазя Ливерий от опасността.“
Каменодворски не беше вече на предишното място. Огънят догаряше. Помощникът му следеше пламъците, за да не стане беля.
Но покушението не се извърши. Беше предотвратено. Оказа се, че за заговора се е знаело. Същия ден той беше напълно разкрит и съзаклятниците заловени. Сивоблюй бе играл двулична роля — и на преследвач, и на провокатор. Докторът изпита още по-голямо омерзение.
9
Стана известно, че бежанките с децата вече са наблизо. На Лисий нос се готвеха за скорошна среща с близките и за предвиденото подир това вдигане на лагера и потегляне. Юрий Андреевич се запъти при Памфил Палих.
Завари го пред входа на палатката с брадва в ръка. Пред палатката бяха струпани брезички, отсечени за колци. Памфил още не беше ги окастрил. Някои беше отсякъл на място и рухнали с цялата си тежест, те бяха забили остриетата на строшените си клони във влажната пръст. Други беше довлякъл и ги беше нахвърлял отгоре. Брезите се полюшваха и пружинираха на жилавите огънати клони и нито се свличаха към земята, нито се сбиваха една в друга. Те сякаш се бранеха с ръце от отсеклия ги Памфил и като жива горска зеленина му преграждаха входа на палатката.
— В очакване на скъпите гости — обясни той заниманието си. — За жената и децата палатката ще е ниска. И протича, когато вали. Искам да подпра горе платнището. Насякох малко колчета.
— Защо си мислиш, Памфиле, че ще пуснат семейството ти да живее с теб в палатката? Невоенни, жени и деца, да се настанят насред войската, как си го представяш? Ще ги турят някъде в края на обоза. Пък ти в свободното си време колкото щеш ги навестявай. Но да дойдат във военната палатка — едва ли. Както и да е. Обаче чувам, че нещо слабееш, не, пиеш, не ядеш, не спиш? Не ти личи. Само май множко си брадясал.