7
Кубарица баеше на болната крава на Палиховица, Памфиловата жена Агафия Фотиевна, за по-лесно Фатевна. Бяха взели кравата от стадото и я бяха вкарали в гъсталаците, вързана през рогата за дървото. До предните й крака седеше на пънче стопанката й, до задните, на доилното столче, седеше знахарката.
Останалото несметно стадо се беше скупчило на малката полянка. Тъмната гора ги заобикаляше отвсякъде със стената на високите си като планини триъгълни ели, които сякаш бяха приседнали на разлатите си долни клони.
В Сибир отглеждаха някаква единствена премирана швейцарска порода. Почти всичките еднакви, черни на бели петна, кравите бяха измъчени не по-малко от хората от дългите лишения, от пътищата, от непоносимата липса на пространство. Притиснали хълбоци една до друга, те обезумяваха от тази теснотия. Зашеметени, забравяха за пола си и с рев, като бикове, се яхаха, едва вдигайки нагоре тежките си вимета. Юниците се измъкваха изпод тях, вирнали опашки, и бягаха през храсти и клони към гората, където с вик ги гонеха старите пастири и децата пастирчета.
И като запрени в малък кръг, очертан от върховете на елите в зимното небе, също тъй бурно и в безреда се блъскаха снежните черно-бели облаци над горската поляна, надигаха се и се катереха един връз друг.
Любопитните, напиращи отстрани, пречеха на знахарката. Тя ги поглеждаше изпод вежди. Но под достойнството й беше да признае, че й досаждат. Възпираше я артистичното самолюбие и тя се преструваше, че не ги забелязва. Докторът я наблюдаваше най-изотзад, скрит от очите й.
За първи път я разгледа по-добре. Тя беше с неизменното си английско войнишко кепе и зеленикавия интендантски шинел с небрежно отворени ревери. Впрочем високомерните черти на потисната страстност, вдъхнали младост на черните очи и вежди на тази немлада жена, ясно изписваха върху лицето й, че й е все едно какво има или няма на гърба си.
Но видът на Памфиловата жена го изненада. Почти не я позна. За няколко дни беше остаряла невероятно. Изцъклените й очи сякаш щяха да изпаднат от кухините. На шията й тупкаше издута вена, опъната като въже. Как я бяха променили тайните й страхове.
— Пресекнало й е млякото, миличка — разправяше Агафия, — мислех да не е суха пред отелване, ама не, отдавна трябваше да има мляко, а все няма.
— Какво отелване! Ей на вимето има карбункул. Ще ти дам една билка с мас, да я мажеш. Пък и ще й побая.
— И още едно ми е мъка — мъжът ми.
— Ще му побая, да не скита. Не се бой. Като ти се лепне, та не мож го отлепи. Казвай си третата мъка.
— Не скита той. Де да скиташе. Там е лошото, че е тъкмо обратното, турил ни е на сърце мен и децата, къса си душата. Знам го какво си мисли. Мисли си как ще ни разделят и ще ни разпратят на различни страни. Ще ни оставят на басалиговите хора, а той няма да е с нас. Няма да има кой да ни брани. Ще ни изтезават, ще се погаврят на нашите мъки. Знам го аз, туй си мисли. Да не направи някоя поразия.
— Ще измислим как да му разсеем мъката. Казвай си третата мъка.
— Нямам трета, това са: кравата и мъжът ми.
— Е, ама бели кахъри са туй, жено! Гледай как те жали господ. Такива като тебе къде ги! Две бедици си имала клета главица, и то едната, че мъжът й жалостив. Какво даваш за кравата? Дай да се пазарим.
— Какво ще ми искаш?
— Една погача и мъжа ти.
Всички се засмяха.
— Ако ти се вижда много, просто да ти е погачата. Дай само мъжа.
Смехът наоколо гръмна с десеторна сила.
— Казвай името. Не на чиляка — на кравата.
— Красава.
— Тук май половината стадо са все Красави. Добре де. Помози бог.
И тя започна да бае. Отначало думите й наистина се отнасяха за добичето. После се увлече и прочете на Агафия цяло конско за магиите и тяхното приложение. Докторът прехласнат слушаше това налудничаво сладкодумие, както някога, на път от Европейска Русия за Сибир, се бе заслушвал в цветистото многословие на коларя Вакх.
Баячката разправяше:
— Стрино-кумице, дойди, сестрице, у сряда дойди, свали рани и злини; мамнице, мани се от кравето сисе. Стой мирно, Красавке, чакай, въртоглавке. Страфило, страшило, махни тая драка, хвърли я в копривака. Стой яко така, давай мляко като река. По-горе от царско е словото знахарско.
Всичко трябва да се знае, Агафюшка, клетви и магии, напратено, захранено. Гледаш сега и викаш: гора. Пък то нечистата сила е излязла насреща на ангелското войнство, колят се, досущ като вашите с басалиговите.