Или например гледай надето ти соча. Не натам, мила. С очите си гледай, не с гърба, гледай надето ти соча с пръст. А тъй, а тъй. Ти какво си мислиш? Мислиш, че на брезата вятърът сплита-разплита клонки и вейки? Мислиш, че птица гнездо ще си вие? Ама не. Туй е същинска дяволска игра. Русалка плете на щерка си венче. Чула, че идат хора, захвърлила го. От нас се плаши. Тази нощ ще го доплете, ще видиш.
Или пък вашето знаме червено. Ти какво си мислиш, мислиш, че е байрак? Ама виж, че не е никакъв байрак, а е на мома лукава кърпа вишнава, мами, мами, примамва, а защо? На младите момци маха С тази кърпа, тях вика, млади момци да прати на смърт, на заколение. А вие вярвате, че е знаме, насам, народе, от всички страни пролета и беднота.
Сега всичко трябва да се знае, жено Агафия, всичко, всичко, дето го има. Коя птица, какъв камик, какво биле. Сега например тази птица, тя е скорец вражалец. Звярът е борсук.
Сега например, ако речеш с някой да се залюбиш, само ми кажи. За когото щеш, ще ти направя магия за любов. Ако щеш, за твоя, дето ви е началник, Горски, ако щеш, за Колчак, ако щеш, и за някой принц. Мислиш, че се хваля и те лъжа? Не те лъжа. Гледай сега, слушай. Ще дойде зима, ще почнат виелици, в полето вихри ще веят, ще кръжат, сняг ще сипе и аз в ония снеговъртежи ще забия Нож, ще го вкарам чак докъде дръжката и цял червен от снега ти го изваждам. Разбра ли? А? Пък мислиш, че те лъжа. Ама откъде ми кажи, в тия снежни вихрушки да има кръв? Че нали е само вятър, въздух, снежна прах. Ама това е, жено, че не е вятър вихрушка, ами парясница бродница си е загубила чедото, магьосничето, дири го в полето, плаче, не може да го намери. И нея ножът ми ще уцели. Затуй ще е тая кръв. И аз с ножа мога която си щеш следа да ти изрежа и със сърмени конци да ти я зашия на фустата. И ако щеш Колчак, ако щеш Стрелников, ако щеш всеки нов цар ще ти тръгне по петите, където ти, там и той. А ти мислиш, че те лъжа, какво си мислиш: юруш, народе, босота и голота.
Или пък, да речем, камъни падат от небето, падат като дъжд. Излезе си човек от къщи, а връз него камъни. Или някои видели: конници яздели по небето, конете със задните копита бръскали по покривите. Или някои вражалци в стари времена знаели да открият: у тая жена се намира жито или мед, или кожа от златка. И воини с ризници им заголят рамото, все едно както се отваря скрин, и извадят от плешката на жената я крина жито, я бялка, я пчелна пита.
Понякога се случва на този свят голямо, силно чувство. И винаги към него се примесва и жал. Обектът на нашето обожание толкова повече ни се струва жертва, колкото повече сме влюбени. У някои милосърдието към жената надминава всички възможни граници. Състраданието на мъжа я съзира в някакви невероятни, несъществуващи и само въображаемо възможни положения и те я ревнуват от обкръжаващия въздух, от законите на природата, от изтеклите преди появата й хилядолетия.
Юрий Андреевич беше достатъчно образован, за да подозре в последните думи на врачката началните пасажи на някаква хроника, Новгородска или Ипатиевска, превърнати в апокриф от наслоените изопачения, поколения и поколения от знахари и разказвачи са ти препредавали и променяли през вековете. Още преди това са ги бъркали и уплитали преписвачите.
Защо ли така му въздействува жестокостта на преданието? Защо тъй го засегнаха обърканите нелепости, безсмислените бълнуваници, сякаш бяха реални факти.
Оголват лявото рамо на Лара. Тъй както ключ се обръща в ключалката на желязна каса, скрита в шкаф, мечът се завърта и отваря плешката й. В дълбините на разкрилата се душевна вътрешност се показват пазените в душата й тайни. Чужди посещавани градове, чужди къщи, чужди простори, като разпилени ленти, като размотаващи се кълба от панделки с изпадащи навън спирали.
О, как я обичаше! Колко хубава беше тя! Точно както винаги бе мислил и мечтал, точно каквато му трябваше. Но кое, каква нейна страна харесваше? Можеше ли да отдели и назове нещо конкретно? О, не, не! Само тази безподобно проста и устремна линия, с която цяла отведнъж бе очертана от горе до долу от твореца, и в това божествено очертание бе поверена на душата му, както се поверява увито в пелена току-що изкъпано дете.
А къде е той сега и какво става с него? Гори, Сибир, партизани. Обкръжени са и той ще сподели общата участ. Ама че дяволска работа, ама че глупост! И отново започна да му се вие свят и му притъмня пред очите. Всичко се завъртя пред него. В това време вместо очаквания сняг заваля дъжд. Като грамаден плакат, окачен над улицата от едната страна до другата, се опъна във въздуха над горската поляна неясно и многократно увеличено видението на една чудесна, боготворена глава. И главата плачеше, а дъждът, усилвайки се, я целуваше и я заливаше.