— Ще те видя, красавице моя писана, княгиньо моя скъпоценна, любима моя безценна…
Нощта беше ясна. Светеше луната. Той продължи навътре в тайгата, към своята елша, изкопа си нещата и напусна лагера.
Тринадесета част
СРЕЩУ КЪЩАТА С ФИГУРИТЕ
1
По кривото хълмче към Малая Спаская и Но-восвалочная се спускаше Болшая Купеческая. Към нея бяха обърнати къщите и църквите в по-високите части на града.
На ъгъла беше тъмносивата къща с фигурите. По грамадните четвъртити плочи на скосения калкан се чернееха току-що налепени броеве на правителствени вестници, правителствени декрети и постановления. Група минувачи се спряха на тротоара и дълго в безмълвие четяха тази литература.
Снегът наскоро се беше стопил и беше сухо. Стегна мраз, ставаше все по-студено. Беше съвсем светло в час, в който доскоро вече цареше мрак. Зимата току-що си беше отишла. Пустотата на освободеното място се зае от светлината, която не си отиваше и се задържаше вечер. Тя будеше някакво вълнение, зовеше нанякъде, плашеща и тревожна.
Белите наскоро бяха напуснали града, превзет от червените. Свършиха се престрелките, кръвопролитията, военният смут. Това също будеше страх и смущение, както краят на зимата и удължаването на пролетния ден.
Съобщенията, които четяха минувачите на все още дневната светлина, гласяха:
„За сведение на населението. Работнически книжки за материално осигурените се дават срещу 50 рубли в Продоволствения отдел на Юрятинския съвет, Октябърская, бивша Генералгубернаторская, 5, стая 137.
Липсата на работническа книжка или неправилното, а още повече фалшивото й попълване се наказва с цялата строгост на военното положение. Точната инструкция за ползуване на работническите книжки е публикувана в Известия на ЮИК, бр. 86/1013 от настоящата година, и е окачена в Продоволствения отдел на Юрсъвета, стая 137.“
В друга обява се съобщаваше за достатъчните запаси от хранителни продукти в града, които обаче били укривани от буржоазията с цел да се дезорганизира разпределянето и да се всее хаос в продоволствените въпроси. Съобщението завършваше с думите:
„Уличените в укриване и пазене на хранителни запаси се разстрелват на място.“
Трето съобщение предлагаше:
„В интерес на правилната организация на продоволствените въпроси непринадлежащите към експлоататорските елементи се обединяват в потребителни кооперации. За повече подробности — Продоволствения отдел на Юрсъвета, Октябърская, бивша Генералгубернаторская 5, стая 137.“
Имаше и предупреждение за военните:
„Лица, които не са предали оръжието си или притежават такова без съответното позволително нов образец, се преследват по цялата строгост на закона. Позволителните се подменят в Юрятинския революционен комитет, Октябърская 6, стая 63.“
2
До групата на четящите се приближи изпосталял, отдавна некъпан и затова мургав на вид човек със занемарен вид, с торба на гърба и с тояжка. Нестриганата му коса още не беше прошарена, а тъмнорусата брадичка, която му беше поникнала, имаше бели косми. Това беше доктор Юрий Андреевич Живаго. Кожухът му явно отдавна беше откраднат по пътя или го беше сменил срещу храна. Беше облечен с някаква чужда дрипа с възкъси ръкави и тя не му топлеше.
В торбата си носеше недояден къшей хляб, изпросен в последното село преди града, и резен сланина. Преди около час беше влязъл откъм железопътната линия, пътят от градската застава до това кръстовище му отне цял час, толкова беше слаб и изнемощял от последните километри. Често се спираше и едвам се удържаше да не падне на земята и да целува камъните на града, който не беше се надявал вече някога да види и на който се радваше като на живо същество.
Много дълго, половината от пешеходното си странствуване, бе вървял покрай железопътната линия. Всичко изглеждаше изоставено, занемарено, всичко беше покрито със сняг. Пътят му мина покрай цели белогвардейски ешелони, пътнически и товарни, застигнати от преспи, от общото поражение на Колчак и от липсата на гориво. Тези заседнали по пътя, завинаги застинали и погребани под снега вагони се точеха в почти непрекъснат низ десетки и десетки версти. Те служеха за укрития на въоръжените шайки, които грабеха по пътищата, и за подслон на криминални и политически бегълци, на неволните скитници от онези години, но най-вече се използуваха за братски могили и общи гробници на умрелите от студовете и от тифа, който вилнееше по железниците и покосяваше цели села наоколо.