Тук свършваше лицевата част на бележката. Докторът не обърна внимание, че листът е изписан и от другата страна. Допря разтвореното писмо до устните си, после го сгъна и го прибра заедно с ключа в джоба си. Страшна, раняваща болка преряза безумната му радост. Щом тя, без да се притеснява, без никакво смущение отива във Варикино, значи семейството му не е там. Освен тревогата, която изпитваше, му беше непоносимо болно и мъчно за близките. Защо тя не споменава нищо за тях и не пише къде са, сякаш изобщо не съществуват.
Но нямаше време за умуване. Навън започваше да притъмнява. Още много неща трябваше да свърши, докато е светло. Не на последно място — да се запознае с налепените отсреща декрети. Времената бяха сурови. Човек можеше поради незнание да плати с живота си за нарушаването на някое задължително постановление. И без да отключи, без да свали торбата от прежуленото си рамо, слезе и отиде при стената, голяма част от която беше цялата облепена с най-разнообразна преса.
3
Тази преса се състоеше от вестникарски статии, протоколи на речи от заседания и декрети. Юрий Андреевич плъзна очи по заглавията. „За реда в реквизициите и облагането на заможните класи. За работническия контрол. За фабрично-заводските комитети.“ Това бяха наредбите на новата власт в града, които отменяха заварения досегашен ред. Тя напомняше на тукашните жители за безусловността на своите нареждания, може би забравени от тях през временното управление на белите. Но на Юрий Андреевич му призля от безкрайните еднообразни повторения. От кои години бяха тези заглавия? Откога са тези надписи? Миналогодишни? По-миналогодишни? Един път в живота си се беше възхитил от категоричността на този език и прямотата на тази мисъл. Нима заради прибързаното си възхищение трябва да плаща с това, че никога вече да не види в живота си нищо освен тези неизменни оттогава истерични крясъци и наредби, с годините все по-бездушни, неразбираеми и неизпълними? Нима минутата на твърде предана симпатия го беше заробила завинаги?
Мярна му се някакъв откъс от отчет. Зачете го:
„Сведенията за глада показват фаталната бездейност на местните организации. Злоупотребите са очевидни, спекулацията е чудовищна, но какво е направило бюрото на местната профорганизация, какво правят градските, общинските фабрично-заводски комитети? Докато не се премине към масови обиски в складовете на сточна гара Юрятин, на участъците Юрятин—Развилие и Развилие—Рибалка и докато не вземем най-драстични мерки срещу спекулантите, включително разстрел на местопрестъплението, няма да се избавим от глада.“
„Каква завидна слепота! — помисли си докторът. — За какво жито може да става дума, когато то отдавна не съществува в природата? Какви заможни класи, какви спекуланти, когато те са отдавна унищожени по смисъла на предишните декрети. Какви селяни, какви села, като такива вече не съществуват. Каква забрава за собствените си предначертания и мероприятия, които отдавна са направили живота на пух и прах! Какви са тези хора, дето могат години и години да бълнуват в такъв нестихващ трескав екстаз по несъществуващи, отдавна изчерпани теми и нищо да не знаят, и нищо да не виждат наоколо си!“
Зави му се свят и падна в безсъзнание на тротоара. Когато дойде на себе си и му помогнаха да стане, му предложиха да го придружат докъдето е необходимо. Той благодари и се отказа от помощта, като обясни, че е наблизо, тук отсреща.
4
Още веднъж се качи по стълбите и отключи вратата на Лариното жилище. На стълбищната площадка още беше светло — почти колкото при първото му качване. С признателна радост забеляза, че слънцето спокойно го изчаква.
Щракването при отварянето на вратата предизвика някаква суматоха вътре. Празното безлюдно помещение го посрещна с метален звън и дрънчене на падащи тенджери. Плъховете се пльоскаха по корем и се разбягваха. Докторът се погнуси от тази гадост, която явно се беше навъдила вътре в огромни количества.
И преди да е направил още какъвто и да било опит да пренощува тук, реши най-напред да се предпази от тази напаст — да се прибере в някоя по-закътана и добре затваряща се стая и да запуши всички дупки на плъховете с натрошено стъкло и ламарина.