От гостната свърна вляво, към непознатата част от жилището. Мина тъмната холна стая и се озова в друга, светла, с два прозореца към улицата. Точно срещу прозорците на отсрещната страна се тъмнееше къщата с фигурите. Долната част на стената беше облепена с вестници. Минувачите с гръб към прозорците четяха вестниците.
Светлината в стаята и навън беше еднаква — млада, неутаена вечерна светлина на ранната пролет. Целостта на светлината вътре и вън беше тъй ненакърнена, сякаш стаята не беше изолирана от улицата. Имаше само една малка разлика. В Ларината стая, където се намираше Живаго, беше по-студено, отколкото навън, на Купеческая.
Когато докторът най-после почти беше стигнал до града и преди час-два вече прекосяваше улиците му, безмерно нарасналата немощ му се стори като признак на заплашващо го скорошно заболяване и го стресна.
А сега еднородността на светлината вътре и вън пак така безпричинно го зарадва. Потокът студен въздух, еднакъв отвън и в жилището, го сродяваше с вечерните улични минувачи, с настроенията в града, с живота на този свят. Страховете му се разпръснаха. Вече не мислеше, че ще се разболее. Вечерната прозрачност на пролетната всепроникваща светлина му изглеждаше като залог за далечни и щедри надежди. Започна да вярва, че всичко ще е добре и той ще постигне всичко в живота, ще намери всички и ще ги сближи, всичко ще дообмисли и ще изрази. И чакаше да изпита радостта от срещата с Лара като най-близко доказателство.
Безумна възбуда и необуздана енергия изместиха доскорошната му омаломощеност. Това оживление беше много по-сигурен белег за започващото заболяване, отколкото одевешната слабост. Не го свърташе на едно място. Теглеше го отново навън и ето защо.
Преди да остане тук, искаше да се подстриже и да се обръсне. Затова още по пътя насам беше надничал през витрините на бившите бръснарници. Част от тях не работеха или се използуваха за други цели. Тези пък, които отговаряха на някогашното си предназначение, бяха под ключ. Не намери къде да се подстриже и да се обръсне. Нямаше собствен бръснач. Ако би намерил ножица у Ларини, щеше да свърши всичко сам. Но след като прерови всичко по тоалетната й масичка с неспокойна трескавост, не откри ножица.
Спомни си, че на Малая Спаская имаше някога едно шивашко ателие. Помисли си, че ако тази работилница не е закрита и е още налице и ако той успее да стигне, преди да е свършило работното време, ще може да изпроси една ножица от някоя от шивачките. И още веднъж слезе долу.
5
Споменът не го излъга. Ателието си беше на старото място и работеше. Намираше се в едно търговско помещение на нивото на тротоара с голяма магазинска витрина и с врата откъм улицата. През прозореца се виждаше до отсрещната стена. Жените работеха все едно на улицата.
Вътре беше ужасно тясно. Освен професионалните шивачки тук явно се бяха хванали на работа и любителки измежду застаряващите юрятински дами, за да вземат работнически книжки, за които ставаше дума в декрета на сградата с фигурите.
Техните движения веднага можеха да се отличат от сръчността на истинските шивачки. В ателието се изпълняваха само военни поръчки — за ватени гащи, памуклийки, куртки, а също се съшиваха смешни полушубки от разнопородни кучешки кожи — Юрий Андреевич ги беше виждал вече в горския лагер. Шивачките любителки подпъхваха с неловки пръсти подгънатите пешове под иглите на шевните машини и едвам се справяха с непривичната, почти сарашка работа.
Юрий Андреевич почука на стъклото и направи знак да го пуснат. Пак със знаци му обясниха, че частни поръчки не приемат. Юрий Андреевич не се задоволи с отговора и повтаряйки същия жест, настоя да го пуснат и да го изслушат. С отказващи движения му дадоха да разбере, че имат спешна работа, да се маха, да не им пречи и да си върви по пътя. Една от шивачките изрази с лицето си недоумение и в знак на отегчение обърна длан напред, питайки с очи какво всъщност иска. Той с два пръста, показалеца и средния, показа режещото движение на ножицата. Жестът му остана неразбран. Решиха, че е нещо неприлично, че ги закача и се задява с тях. Заради опърпания му вид и странното поведение го оприличиха на болен или луд. В ателието се кискаха, подсмиваха се и му махаха с ръце да го отпъдят от прозореца. Най-накрая той се досети да потърси път през някой вътрешен двор, намери го, откри вратата на ателието и почука откъм задната страна.
6
Отвори му възрастна черноока шивачка с тъмна рокля, строга, може би някаква началничка в работилницата.
— Няма отърване! Божие наказание и това си е! Казвайте бързо какво искате. Не ни губете времето!