„Говори за Лара — досети се докторът, но за по-сигурно нищо не каза и не посмя да разпитва. — А когато спомена «не ти трябват испански романи», пак ужасно ми заприлича на някого. Точно с тези неподходящи думи, толкова не на място казани.“
— Сега, разбира се, е съвсем друго. Пак има де, и разследвания, и доноси, и разстрели, колкото си щеш. Но по идея вече е съвсем друго. Първо, новата власт. Отскоро са, още не са се развихрили. Второ, кой каквото ще да каже, ама са за обикновените хора и в това им е силата. Ние, заедно с мен, бяхме четири сестри. И четирите трудещи се. Естествено, че сме повече за болшевиките. Едната ми сестра умря, беше женена за политически. Мъжът й работеше управител на един от тукашните заводи. Синът им, моят племенник, е главатар на нашите селски бунтовници, знаменитост, може да се каже.
„А, това ли било! — сети се изведнъж Юрий Андреевич. — Тя е лелята на Ливерий, местния герой, и балдъзата на Микулицин, бръснарката, шивачката, стрелочницата, всеизвестната майсторица със златни ръце. Но по-добре да продължавам да си мълча, за да не се издам.“
— Моят племенник от дете имаше влечение към народа. При баща си израсна, в „Святогор Богатир“. Не знам дали сте ги чували Варикинските заводи? Ама какви ги вършим ние? Ей, че съм заплес! Половината ви брада обръсната, другата половина не. Като се заприказвах, така е. Защо не ми казахте? Изсъхна ви сапунът на лицето. Ще ида да стопля вода, че тази изстина.
Когато Тунцева се върна, Юрий Андреевич попита:
— Какво е това Варикино, някое затънтено кътче, забравено от бога, сигурно дотам не стигат никакви сътресения, нали?
— Не знам колко е затънтено. В ония дебри май им дойде още по-нанагорно. През Варикино минаха някакви банди, не знам какви. Не говорели по нашенски. Извеждали къща след къща навън да разстрелват хората. И си продължили по пътя, без много приказки. Та телата тъй си оставали непогребани в снега. Понеже беше през зимата. Какво така подскачате? Насмалко да ви клъцна гръкляна.
— Казахте, че зет ви бил от Варикино. И той ли си изпати от всички тези кошмари?
— Не, защо. Той с жена си, с божията помощ, навреме се измъкна оттам. С новата, втората. Къде са, не знам, но научихме, че са се спасили. Малко преди това там бяха отишли да живеят някакви нови хора, московско семейство, столичани. Та те още по-преди си бяха заминали. Младият, докторът, главата на семейството, се води изчезнал. Ама то само тъй се вика, изчезнал, за да не страдат хората. Инак сигурно е умрял, убили са го. Търсиха го, търсиха го, никакъв го няма. През това време по-стария го отзоваха. Той беше професор. По селското стопанство. Чувах, че направо от правителството го извикали. Заминаха си през Юрятин още преди втори път да дойдат белите. Пак ли бе, другарче скъпо? Като вземе така да се върти клиентът и да подскача, може да го заколиш, без да искаш. Май множко се осланяте на бръснарката.
„Значи са в Москва!“
7
„В Москва! В Москва!“ — отекваше на всяка крачка в душата му, когато за трети път се качваше по чугунените стъпала. Празната квартира отново го посрещна с ад от скачащи, падащи, разбягващи се плъхове. Беше му ясно, че заради тази гадост няма да може да мигне нито за минутка. И той започна подготовката за пренощуването със запушване на дупките. За щастие в спалнята не бяха толкова много, значително по-малко, отколкото в останалата част на жилището, където и подът, и стените долу бяха разкъртени. Но трябваше да побърза. Наближаваше нощта. На масата в кухнята го чакаше, вероятно предвидена за идването му, свалена от стената и напълнена до половината газена лампа, а до нея отворена кибритена кутийка с десетина клечки, поне толкова му се видяха. Но по-добре беше да запази и едното, и другото, и газта, и кибрита. В спалнята откри и един нощен светилник с фитилче и следи от масло, почти до дъното изпито вероятно от плъховете.
Страничните дървени первази не прилепваха плътно до пода. Юрий Андреевич вкара в междините малко натрошени парчета стъкло с острото навътре. Вратата на спалнята плътно допираше долния праг. Можеше хубаво да я затвори, да я заключи и да отдели тази стая със запушените дупки от останалата квартира. За час и нещо се справи с всичко.
В ъгъла на спалнята имаше голяма печка с кахлен корниз почти до тавана. В кухнята бяха складирани дърва, десетина връзки. Юрий Андреевич реши да си вземе две връзки от Ларините и коленичи, за да нареди подпалките върху лявата ръка. Пренесе ги в стаята, стовари ги пред печката, огледа я и набързо провери състоянието й. Искаше да заключи спалнята, но бравата се оказа развалена и затова затъкна вратата с нагъната хартия, да не се отваря, и започна полека-лека да стъква огъня.