Когато нареждаше цепениците, на една от тях отстрани видя белег. С учудване го позна. Бяха следи от стар нишан, двете начални букви „к“ и „д“, които сочеха от кой склад са били необработените дънери. С тези букви се бележеха някога, в Крюгерови времена, дървата от Кулабишевския дял във Варикино, когато заводите продаваха излишъците от дървен материал за огрев.
Наличието на дърва от този вид в домакинството на Лара доказваше, че тя се познава със Самдевятов и той се грижи за нея, както навремето бе снабдявал с всичко необходимо доктора и неговото семейство. Това откритие като нож прониза сърцето му. И по-рано го притесняваше помощта на Анфим Ефимович. Сега неудобството от тези добрини се усложни с други чувства.
Едва ли Анфим я покровителствува заради черните й очи. Юрий Андреевич си представи свободните му обноски и Ларината женска привързаност. Изключено е да няма нещо помежду им.
В печката с общ пукот се разгаряха бурно сухите кулабишевски дърва и колкото повече се разпалваха, толкова повече ревнивото заслепение на доктора, започнало от случайно предположение, се изпълваше с все по-непререкаема сигурност.
Но душата му беше цяла изтерзана и нова болка сменяше предишната. Нямаше нужда да пъди тези подозрения. Мислите му сами, без участие от негова страна, запрескачаха от едно на друго. Размишленията за семейството го завладяха с нова сила и временно засенчиха ревнивите му фантазии.
„Значи сте в Москва, скъпи мои? — Вече му се струваше, че Тунцева бе декларирала благополучното им пристигане. — Отново, вече без мен, повторихте този дълъг тежък път? Как пътувахте? Каква е тази командировка на Александър Александрович, защо са го изискали? Сигурно е покана от Академията да възобнови преподавателската си работа. Как заварихте къщата? Всъщност дали съществува още тази къща? О, господи, колко е тежко и болезнено. О, да не мисля, да не мисля! Как се объркват мислите ми! Какво ми е, Тоня? Дали се разболявам? Какво ще става с мен и с всички вас, Тоня, Тонечка, Тоня, Шурочка, Александър Александрович? Вскую отринул мя еси от лица Твоего, свете незаходимый? Защо цял живот нещо ви отнася далеч от мен? Защо сме винаги разделени? Но скоро ще се съберем, ще бъдем заедно, нали? Ако няма друг начин, пеша ще стигна до вас. Ще се видим. И всичко отново ще бъде добре, нали?
Но как ме търпи земята, щом все забравям, че Тоня трябваше да роди и сигурно е родила. Вече за кой път забравям. Как ли е минало раждането? Как е родила? На път за Москва са били в Юрятин. Вярно, Лара не се познава с тях, но ето тази шивачка-бръснарка, дето не им е никаква, знае за съдбата им, а Лара дума не споменава в бележката. Каква странна неучтивост, ако не и студенина! Също толкова необяснима, както и премълчаването на отношенията й със Самдевятов.“
В този момент Юрий Андреевич плъзна нов, внимателен поглед по стените на стаята. Знаеше, че от подредените и окачените тук вещи нито една не принадлежи на Лара и че обзавеждането на предишните непознати и укрили се стопани в никакъв случай не може да говори за нейния Вкус.
Но въпреки това, въпреки всичко изведнъж се почувствува ужасно сред увеличените фотографии на мъже и жени, наблюдаващи от стената. Дух на враждебност го лъхна от безвкусната мебелировка. Усети се чужд и излишен в тази спалня.
А той, глупакът, колко пъти си беше мислил за този дом, беше тъгувал за него и влизаше в тази стая не като в помещение, а сякаш в мъката си по Лара! Колко ли е смешен отстрани с тази чувствителност! Така ли живеят, така ли се държат и се представят силните хора, практичните като Самдевятов, мъжа красавец? И защо Лара трябва да предпочита неговата безхарактерност и смътния, нереален език на неговото обожание? Дали чак толкова й е необходима такава неяснота? Дали тя самата иска да бъде това, което е за него?
А какво е тя за него, както току-що се изрази? О, отговорът на този въпрос винаги е готов.
Ето пролетна вечер навън. Въздухът цял е разчертан от звуци. Гласовете на заигралите се деца са разпилени на различни далечини, сякаш за да потвърдят, че цялото пространство е живо. И това пространство е Русия, неповторимата му, славна през моря и планини, прочута родителка, мъченица, твърдоглава, смахната, лудетина, боготворена, с вечните й величествени и гибелни прищевки, които никога не могат да се предвидят! О, как е сладостно съществованието! Как е сладостно да живееш на този свят и да обичаш живота. О, как винаги ти се ще да благодариш на самия живот, на самото съществование, да им изкажеш благодарността си в лицето.