Къде ще ходиш такъв, кожа и кости, почти береш душа. И пак ли пеш? Няма да стигнеш! Съвземи се, посъбери сили и тогава тръгвай.
Не бих си позволила да те поучавам, но на твое място преди заминаването непременно бих се хванала малко на служба, непременно по специалността, това се цени, бих отишла в отдела на здравеопазването например. Той си остана в предишното медицинско управление.
Иначе виж какво излиза. Син на сибирски милионер самоубиец, жена му — дъщеря на тукашен фабрикант и помешчик. Той самият бил при партизаните и избягал. Както и да го въртиш, то си е дезертьорство от военнореволюционните редици. В никакъв случай не бива да оставаш без работа, настрана. И моето положение не е по-добро. И аз ще тръгна на работа, ще постъпя в губернския отдел за просвета. И при мен е опряло до кокала.
— Как така? Ами Стрелников?
— Точно заради това, заради Стрелников. И по-рано бях ти разправяла колко много врагове има. Червената армия победи. Сега безпартийните военни, които бяха близо до върховете и твърде много знаят, трябва да се изхвърлят като парцали. И пак добре, ако само ги изхвърлят, а не ги очистят, та да няма живи свидетели. И Паша ще е един от първите. Той е в голяма опасност. Бил е в Далечния изток. Чух, че е избягал и се крие. Говори се, че го търсят. Но стига за него. Мразя да плача, а чувствувам, че ако спомена още нещо, ще се разрева.
— Ти си го обичала и продължаваш много да го обичаш, нали?
— Оженила съм се за него и ми е мъж, Юрочка. Той е възвишен, светъл характер. Много съм виновна пред него. Не съм му направила нищо лошо, ще е нечестно да се каже така. Обаче той е много истински човек, много прям, а аз съм нищожество, аз съм нищо в сравнение с него. Това е вината ми. Но моля те, да спрем дотук. Някой друг път сама ще се върна към тази тема, обещавам ти. Колко е чудесна твоята Тоня. Като от картина на Ботичели. Аз бях, когато раждаше. Страшно ми допадна. Но моля те, друг път ще ти разкажа. И така, хайде и двамата да се трудим! Заедно ще ходим на работа. Всеки месец ще вземаме заплати по милиарди. Допреди последния преврат тук бяха в обращение сибирските пари. После ги анулираха и дълго време, през цялото ти боледуване, бяхме без банкноти. Да. Представи си. Невероятно, но все някак се оправяхме. Сега в бившето ковчежничество докараха цял влак книжни пари, разправят, че имало поне четиридесет вагона. Отпечатани са на големи листове в два цвята, сини и червени, и като пощенските марки са разделени на малки четириъгълничета. Сините са по пет милиона квадратчето, а червените са по десет милиона. Боята им е лоша, пуска и цапа.
— Виждал съм тези пари. Въведоха ги точно когато заминавахме от Москва.
12
— Какво прави толкова време във Варикино? Нали няма никой там, празно е. Защо се забави?
— С Катенка разчиствахме у вас. Беше ме страх, че първо там ще идеш. Не исках да завариш къщата в такъв вид.
— В какъв? Какво става там — разтурено ли е, разхвърляно?
— Разхвърляно е. Мръсно. Почистих.
— Каква уклончива лаконичност. Ти нещо премълчаваш, криеш нещо. Твоя воля, няма да те разпитвам. Разкажи ми за Тоня. Как кръстиха детето?
— Маша. На майка ти.
— Разкажи ми за тях.
— Моля те, да оставим за друг път. Нали ти казах, едвам се сдържам да не ревна.
— Този Самдевятов, дето ти е дал коня, е интересен образ. Не намираш ли?
— Свръхинтересен.
— Познавам го много добре — Анфим Ефимович беше наш семеен покровител тук, на новото място, той ни помагаше.
— Знам. Той ми каза.
— Сигурно сте приятели? Вероятно и на теб гледа да бъде полезен!
— Просто ме обсипва с благодеяния. Не знам какво щях да правя без него.
— Представям си. Предполагам, че отношенията ви са дружески, близки и без много церемонии? Той сигурно доста те ухажва?
— И още как! Нямам мира!
— А ти? Прощавай. Чувството за мярка ми изневери. С какво право те разпитвам? Прощавай. Това е неделикатно.
— О, моля ти се. Сигурно друго те интересува — степента на нашата близост. Ти искаш да знаеш дали в добрите ни отношения не се е прокраднало нещо по-лично? Не, разбира се. Безкрайно съм му задължена и никога не мога да му се отплатя, но дори да ме позлати, дори живота си да би дал заради мен, това не би ме приближило нито крачка до него. По рождение съм враждебно настроена към този тип хора, с които нямам нищо общо. В житейските въпроси тези предприемчиви, самоуверени, властни хора са незаменими. В интимните отношения същото пъчещо се мустакато мъжко самодоволство е непоносимо. Моите представи за близостта и за живота са съвсем други. И не само това. В нравствено отношение Анфим ми прилича на един много по-отблъскващ човек, виновника за това, че съм такава, и благодарение на когото съм това, което съм.