15
Неусетно дойде и си отиде лятото. Докторът оздравя. Временно, в очакване на предполагаемото заминаване за Москва, започна работа на три места. Бързото обезценяване на парите го накара да се хване на няколко служби.
Докторът ставаше с петлите, излизаше на Купеческая, спускаше се покрай кино „Гигант“ към бившата печатница на Уралската казашка войска, сега преименувана на „Червен печатар“. На ъгъла на Городская, на вратата на Градското управление го посрещаше табелка „Бюро жалби“. Пресичаше по диагонал площада и излизаше на Малая Буяновка. Отминаваше завода на Стенгоп и през задния двор на болницата влизаше в амбулаторията на Военния лазарет, основната си месторабота.
Половината му път минаваше под сенчести дървета, надвесени над улиците, покрай чудновати, повечето дървени къщурки с остро вирнати покриви, с метални огради, украсени врати и резбовани кепенци на прозорците.
Близо до амбулаторията, в някогашната наследствена градина на търговката Гореглядова, имаше интересна ниска къща в староруски стил. Тя беше облицована с гледжосани плочки с пирамидки, назъбени навън като старинни московски болярски палати.
Три-четири пъти в декадата докторът отиваше от амбулаторията на заседание в бившия дом на Лигети на Старая Миаская, където сега се помещаваше Областният отдел на здравеопазването.
В съвсем друг, далечен квартал се намираше къщата, дарение на града от бащата на Анфим, Ефим Самдевятов, в памет на жена му, починала при раждането на Анфим. В тази къща беше настанен основаният от Самдевятов Институт по гинекология и акушерство. Сега в нея се провеждаха ускорените медико-хирургически курсове „Роза Люксембург“. Юрий Андреевич водеше там обща патология и няколко факултативни предмета.
Вечерта се връщаше от всичките си служби измъчен, гладен и заварваше Лариса Фьодоровна в разгара на домакинската работа, край печката или над коритото. В този прозаичен и делничен вид, рошава, със запретнати ръкави и затъкната пола, с царствената си привлекателност, от която дъхът му секваше, тя почти го стряскаше, повече, отколкото ако ненадейно я завареше облечена за бал, извисена и сякаш израснала на високи токчета, с деколтирана рокля и широки шумолящи поли.
Тя готвеше или переше, после с останалата сапунена вода миеше пода вкъщи. Или спокойна и не толкова уморена гладеше и кърпеше своите, неговите и детските дрехи. Или свършила с готвенето, прането и чистенето, учеше с Катенка. Или сведена над книгите, се занимаваше със собствената си политическа преподготовка, преди да стане отново учителка в обновеното училище.
Колкото по-близки чувствуваше тази жена и момиченцето, толкова по не смееше да ги възприема като свое семейство, толкова по-строга ставаше забраната, която бе наложил на такива мисли от чувството за дълг пред близките и болката поради нарушената вярност към тях. За Лара и Катенка нямаше нищо оскърбително в това ограничение. Напротив, такъв несемеен вид отношения съдържаше, цял един свят от почтителност, който изключваше всякаква фамилиарност и безцеремонност.
Но това раздвоение винаги го измъчваше и нараняваше и Юрий Андреевич го търпеше, както се търпи незараснала, често отваряща се рана.
16
Така минаха два-три месеца. Веднъж през октомври Юрий Андреевич каза на Лариса Фьодоровна:
— Знаеш ли, май ще трябва да напусна. Старата, вечна история. Първо започва идеално. „Най-важното е честната работа. И идеите, особено новите. Как да не ги приветствуваме. Добре дошли. Работете, борете се, търсете.“
Но всъщност се оказва, че под идеи се подразбирала само имитацията им, словесната гарнитура за възвеличаване на революцията и вождовете. Това е уморително и омръзва. Не ме бива по тази част.
И те сигурно са прави. Разбира се, че не съм с тях. Но ми е трудно да се примиря с мисълта, че те са герои, светлозарни личности, а аз съм някакво нищожество, поборник за мрака и угнетяването на човека. Говори ли ти нещо името Николай Веденяпин?
— Разбира се. Чувала съм го още преди да те познавам, а после и от теб. Често го споменава Симочка Тунцева. Тя е негова последователка. Но да ти призная, книгите му не съм чела. Не обичам съчиненията, изцяло посветени на философията. Според мен философията трябва да бъде скъперническа подправка за изкуството и живота. Да се занимаваш само с нея, е така неестествено, все едно да ядеш само хрян. Впрочем прощавай, прекъснах те с глупостите си.
— Не, напротив. Съгласен съм с теб. Начинът ти на мислене почти съвпада с моя. Та за моя вуйчо. Може би действително ми е оказал вредно влияние. Но те самите в един глас викат: гениален диагностик, гениален диагностик! Наистина рядко бъркам в разпознаването на болестта. Но това е именно омразната им интуиция, която за тях е прегрешение — цялостното, всеобхватното познание.