Песът не обичаше момичето, късаше му чорапите, ръмжеше насреща му и се зъбеше. Той ревнуваше от Лара, като че ли се боеше, че стопанинът може да прихване от нея нещо човешко.
— А, така ли! Значи мислиш, че всичко ще си остане постарому — Сатаниди, гадостите, вицовете, а! На ти тогава, на, на, на!
И взе да удря кучето с бастуна и да го рита. Джек се дърпаше, виеше, квичеше и с потръпващ задник се заизкачва нагоре по стълбите да дращи по вратата и да се оплаква на Ема Ернестовна.
Минаваха дни и седмици.
14
О, какъв омагьосан кръг! Ако нахлуването на Комаровски в живота й будеше само отвращение, Лара щеше да се разбунтува и да се освободи. Но нещата не бяха тъй прости.
Тя се ласкаеше, че този красив прошарен мъж, който можеше да й бъде баща, комуто аплодираха на обществени места и за когото пишеха вестниците, пилее за нея време и пари, нарича я божество, води я по театри и концерти и както се казва, спомага за „умственото й развитие“.
А тя всъщност беше още незряла гимназистка с кафява рокля, тайна участничка в невинните училищни заговори и лудории. Донжуанството на Комаровски в някоя карета под носа на кочияша или в закътаната аванложа пред очите на целия театър я пленяваше с неразобличената си дързост и подбуждаше към подражание дремещото в нея дяволче.
Но тази ученическа игривост бързо отминаваше. Болезненият вътрешен прелом и ужасът от себе си все повече се вгнездваха в нея. Непрестанно й се спеше. От недоспаните нощи, от сълзите и вечното главоболие, от зубренето на уроците и общата физическа отпадналост.
15
Той беше нейното проклятие, тя го ненавиждаше. Ден след ден отново премисляше всичко.
Сега за цял живот е негова държанка. С какво я държи? С какво постига нейната покорност, а тя му се поддава, угажда на желанията му и го заслажда с тръпката на неподправения си позор? С разликата в годините или с майчината й материална зависимост от него, или с умението си да й вдъхва страх? Не, не и не. Всичко това са глупости.
Не тя му е подчинена, а той на нея. Нали вижда: той страда по нея. Тя няма от какво да се бои, съвестта й е чиста. Нека той се страхува и срамува, че тя може да го изобличи. Но там е работата, че никога няма да го направи. Не е толкова подла за разлика от Комаровски, за когото подлостта е основната сила в отношенията му с подчинените и слабите.
Ето разликата между тях. Точно това е най-ужасяващото в живота. С какво разтърсва, с гръм и мълнии? Не. С коси погледи и злословни шушукания. Всичко в него, в живота, е измама и двусмисленост. Уж някаква нишка като паяжина, само да дръпнеш, и я няма, а щом опиташ да се измъкнеш от мрежите — още повече се заплиташ.
И над силния властвува подлият и слабият.
16
Тя си казваше: все едно, че е омъжена, същото е. Прибягваше към софизми. Но понякога я обземаше безнадеждна мъка.
Как не го е срам да се валя в краката й, да й се моли: „Така не може да продължава. Какво направих с тебе, помисли! Ти пропадаш. Нека признаем пред майка ти. Ще се оженя за теб.“
И плачеше, и настояваше, сякаш тя възразяваше и не се съгласяваше. Но това бяха само думи и Лара дори не ги слушаше — трагични и празни.
И той продължаваше да я води с дълъг воал по сепаретата на този ужасен ресторант, където лакеите и клиентите сякаш я събличаха с поглед. И тя само се питаше: ако някой те обича, нима ще те унижава?
Веднъж сънува. Тя е под земята, останало й е само лявото рамо и дясното стъпало до глезена. От лявото й зърно расте стрък трева, а на земята пеят: „Очи черни и бели гърди“ и „Машенка, отвъд реката не ходи“.
17
Лара не беше религиозна. Не вярваше в обредите. Но понякога, за да понесе живота, изпитваше нужда да я съпровожда някаква вътрешна музика. Тя не можеше всеки път да я измисля сама. Такава музика беше за нея словото Господне за живота и Лара ходеше на църква да плаче над него.
Веднъж в началото на декември, когато се чувствуваше като Катерина от „Буря“, тя отиде да се моли с усещането, сякаш сега земята щеше да се разтвори под нея и църковните сводове да рухнат. Така й се пада. И край на всичко. Жалко само, че беше взела и това лапацало Оля Дьомина.
— Пров Афанасиевич — пошепна й Оля.
— Шт. Остави ме, моля ти се. Какъв Пров Афанасиевич?
— Пров Афанасиевич Соколов. Роднина ми е. Дето чете.
— А, псалтът. От Тиверзинския род. Шт. Млъкни. Не ми пречи, моля те.