Аз съм луд на тема мимикрия, външното приспособяване на организмите към окраската на околната среда. Тук, в това цветово приспособяване, се крие някакъв удивителен преход на вътрешното към външното.
Позволих си да засегна този въпрос на лекциите. И веднага: „Идеа-лизъм! Мистика! Натурфилософията на Гьоте! Неошелингианство!“
Трябва да се махна. В здравеопазването и в института ще подам молба за напускане, а в болницата ще гледам да се задържа, докато не ме изпъдят. Не искам да те плаша, но понякога имам чувството, че всеки момент ще ме арестуват.
— Опазил те бог, Юрочка. За щастие още не сме стигнали дотам. Но имаш право. Нищо не ти пречи да си по-внимателен. Според моите наблюдения всяко установяване на тази млада власт минава през няколко етапа. В началото — тържество на разума, критичен дух, борба с предразсъдъците.
После започва вторият период. Вече надделяват тъмните сили на примъкналите се, фалшиво съчувствуващите. Расте мнителността, започват доноси, интриги, омраза. Ти си прав, сега сме в началото на втората фаза.
Веднага ще ти дам пример. В тукашната колегия на революционния трибунал пратиха от Ходатское двама стари политически каторжници, бивши работници — Тиверзин и Антипов.
И двамата много добре ме познават, единият чисто и просто е баща на мъжа ми, мой свекър. Но всъщност тъкмо откакто ги пратиха тук, съвсем отскоро, започнах да треперя за живота на Катенка и за собствения си живот. Те са способни на всичко. Антипов никак не ме обича. Като нищо могат един прекрасен ден да ни унищожат — и нас, и дори Паша — в името на висшата революционна справедливост.
Продължението на този разговор се състоя доста скоро след това. Междувременно бе извършен нощен обиск на Малая Буяновка номер четиридесет и осем, близо до амбулаторията, у вдовицата Гореглядова. В къщата намерили складирано оръжие и разкрили контрареволюционна организация. Много хора в града бяха задържани, обиските и арестите продължаваха. По този повод се носеше слух, че неколцина от заподозрените се прехвърлили отвъд реката. Изказваха се следните мнения: „Че каква полза? От река до река си има разлика. Има някои реки — ама реки! Например в Благовешченск на Амур на единия бряг е съветска власт, на другия — Китай. Скочиш във водата, преплуваш, и край — адио. Е, туй се вика река. Съвсем друга работа.“
— Положението се влошава — каза Лара. — Безопасното време свърши. Сигурно ще ни арестуват, и тебе, и мене. И какво ще стане с Катенка? Аз съм майка. Трябва да предотвратя нещастието, да измисля нещо. Трябва да имам готово решение за такъв случай. Само от мисълта за това полудявам.
— Нека помислим. Как можем да си помогнем? Имаме ли сили да отбием този удар? Изглежда, така ни е било орисано.
— Не можем да избягаме и няма къде. Но можем временно да изчезнем, да отстъпим на заден план. Да заминем например за Варикино. Все си мисля за варикинската къща. Доста е далече и е в окаян вид. Но там няма да се навираме в очите на хората както тук. Идва зима. Бих ти предложила да пренощуваме там. Докато ни намерят, ще мине цяла година, а това е все пак спечелено време. Самдевятов ще ни бъде връзката с града. Може би ще се съгласи да ни скрие? А? Какво ще кажеш? Вярно, там сега няма жива душа, много е пусто и страшно. Поне така беше през март, когато ходих. Казват, че имало и вълци. Страшно е. Но хората, особено хора като Антипов или Тиверзин, вече са по-страшни от вълците.
— Не знам какво да ти кажа. Нали ти самата все ме караше да замина за Москва, убеждаваше ме да не отлагам. Сега е станало по-възможно. Проверих на гарата. Изглежда, вече малко през пръсти гледат на контрабандистите. Май не свалят от влака, ако си без билет. Уморили са се да разстрелват, по-нарядко разстрелват.
Безпокоя се, защото всичките ми писма до Москва остават без отговор. Трябва да стигна дотам и да изясня какво се е случило с моите. Ти самата настояваше. Тогава как да разбирам думите ти за Варикино? Да не смяташ сама, без мен, да заминеш за тази ужасна дупка?
— Не, без теб, разбира се, е немислимо.
— А мен ме пращаш в Москва?
— Да, необходимо е.
— Виж. Знаеш ли какво? Имам чудесна идея. Да заминем заедно за Москва. Вие с Катенка да дойдете с мен.
— В Москва ли? Ти си луд. Откъде-накъде? Не, трябва да остана. Трябва да съм някъде наблизо. Тук ще се реши съдбата на Пашенка. Трябва да дочакам развръзката и ако е необходимо, да съм до него.
— Тогава да помислим за Катенка.