— Понякога идва да ме види Симушка, Сима Тунцева. Тези дни говорихме за нея.
— Да, разбира се. Често я виждам у нас.
— Чудя ти се. Мъжете май са слепи. На твое място веднага щях да се влюбя в нея. Чудесна е! Каква външност! Висока. Стройна. Умна. Начетена. Добра. Трезвомислеща.
— Когато се върнах тук от плен, ме подстрига сестра й Глафира.
— Знам. Те живеят заедно с голямата, Авдотя, библиотекарката. Много честно и работно семейство. Искам да ги помоля в най-лошия случай, ако ни арестуват, те да вземат Катенка. Но още не съм решила.
— Обаче само в случай на пълна безизходица. Все пак още нищо няма — дай боже да се размине.
— Разправят, че Сима не била много наред. Наистина не може да се каже, че е съвсем нормална. Но това е резултат от нейната задълбоченост и самобитност. Тя е невероятно образована, но не по интелигентски, а като човек от народа. Твоите и нейните възгледи са удивително сходни. Спокойно бих й доверила Катенка да я отгледа.
17
Той пак ходи на гарата и се върна с празни ръце. Всичко оставаше нерешено. Двамата с Лара бяха изправени пред неизвестността. Денят беше студен и мрачен като пред първи сняг. Небето над кръстовищата, където се разпростираше по-нашироко, отколкото над изтеглените в дължина улици, вече имаше зимен вид.
Когато се прибра вкъщи, завари Симушка на гости на Лара. Двете водеха разговор почти като лекция, която гостенката изнасяше на домакинята. Юрий Андреевич не искаше да им пречи. Освен това имаше желание да поостане сам. Жените разговаряха в съседната стая. Вратата стоеше открехната. От горния праг до долния се спускаше тежка завеса, през която се чуваше всичко, дума по дума.
— Аз ще кърпя, това да не ви смущава, Симочка. Цялата съм слух. Навремето в курсовете учехме история и философия. Начинът, по който излагате мисълта си, ми е много приятен. Освен това е огромно облекчение за мен да ви слушам. Последните нощи почти не спим от тревога. Като майка на Катенка съм длъжна да я предпазя в случай на някакви неприятности с нас. Трябва трезво да помисля за нея. А съм неспособна. Тъжно, но факт. Тъжно ми е от умора и недоспиване. Вашите думи ми действуват успокояващо. А и всеки момент май ще завали сняг. Когато вали, е такава наслада да слушаш дълги умни разсъждения. Щом започне да пада сняг, с крайчеца на окото ти се привижда, че някой прекосява двора и идва, нали? Започвайте, Симочка. Слушам ви.
— Докъде бяхме стигнали миналия път?
Юрий Андреевич не чу какво отговори Лара. Той се вслуша в думите на Сима.
— Може да се употребят думите „култура, епохи“. Но всеки ги схваща различно. Поради неточния им смисъл няма да прибягваме до тях Ще ги заместим с други изрази.
Бих казала, че човек се състои от две части: от Бога и от труда. Развитието на човешкия дух се дължи на отделните дейности с огромна продължителност. Те са се осъществявали от поколения и са следвали една подир друга. Такава дейност е Египет, такава дейност е Гърция, такава дейност е библейското боговдъхновение на пророците. Такава дейност, последна по време, която още не е изместена от нищо друго и се извършва с истински съвременен плам, е християнството.
Искам по съвсем нов начин, неочакван за вас, не както ви е познато и сте свикнали, а по-простичко и непосредствено да ви разкрия новото и небивалото, което ни е донесло то, затова нека разгледам с вас няколко откъса от богослужебни Текстове, съвсем малко и в съкратен вид.
Повечето песнопения образуват сплав от събрани заедно старозаветни и новозаветни представи. С основните верски положения на древния свят — с къпината, която гори и не изгаря, с изхода на Израил от Египет, с отроците в геената огнена, Йона в корема на кита и тъй нататък, се съпоставят положенията на Новия завет, например представите за непорочното зачатие на Богородица и за Христовото възкресение.
В това често, почти постоянно съчетаване вехтостта на вехтото, новотата на новото и разликата между тях са изразени особено ясно.
В много от стиховете непорочното майчинство на Мария се сравнява с преминаването на иудеите през Червено море. Например в стиха „В мори Чермнем неискусобрачныя невесты образ написася иногда“ се казва: „Море по прошествии Израилеве пребысть непроходно, непорочная по рождестве Еммануилеве пребысть нетленна“. Тоест морето след преминаването на Израил отново е станало непроходимо, а светата Дева, като родила Господа, е останала непорочна. Какви събития се разглеждат успоредно? И двете са свръхестествени, и двете са признати за еднакво чудо. Но в кое виждат чудото тези две различни епохи — старото, първобитното време и новото, следримското, вече толкова напреднало?