— Какво ти е, ангеле мой? Успокой се! Какво те прихваща! Недей да коленичиш. Стани. Развесели се. Пропъди кошмара, който те преследва. Той те е наплашил за цял живот. С тебе съм. Ако кажеш, ако поискаш, ще го убия!
Скоро се свечери. Притъмня. От около половин година всички дупки по пода бяха запушени. Юрий Андреевич дебнеше и щом забележеше нови, веднага ги затваряше. В къщата се появи голям пухкав котарак, който си прекарваше живота в мълчаливо съзерцание. Плъховете не бяха изчезнали, но бяха станали по-предпазливи.
По случай идването на Комаровски Лариса Фьодоровна наряза черен хляб от дажбата и сложи на масата чиния с няколко варени картофа. Щяха да поканят госта в трапезарията на бившите собственици, запазила някогашното си предназначение. Там имаше голяма дъбова маса и масивен, тежък бюфет от същото тъмно дъбово дърво. На масата гореше рициново масло в стъкленичка с пуснат вътре фитил — собственият докторов светилник.
Комаровски се появи от декемврийския мрак бял от снегопада навън. Снегът се отлепваше на парчета от кожуха му, от шапката и шушоните и се топеше на пластове, оставяйки локви по пода. От полепналия сняг мокрото лице на Комаровски, който по-рано се бръснеше, а сега си беше пуснал мустаци и брада, изглеждаше като маскирано и палячовско. Беше с доста запазено сако и жилетка и с райе панталон с ръб. Преди да поздрави и да започне да говори, дълго разресва с джобно гребенче влажната си слепната коса и избърсва и приглажда с носна кърпа мокрите си мустаци и вежди. После с мълчалива многозначителност едновременно им протегна двете си ръце, лявата на Лариса Фьодоровна, дясната на Юрий Андреевич.
— Да смятаме, че се познаваме — обърна се към доктора. — Бях близък с баща ви — сигурно в течение. В ръцете ми се помина. Гледам дали приличате на него. Не, май не сте се метнали на баща си. Голям човек беше. Бърз, припрян. Външно по-скоро сте на майка си. Мекосърдечна жена. Мечтателка.
— Лариса Фьодоровна ме помоли да ви изслушам. Според нейните думи имате нещо да ми съобщите. Аз отстъпих пред искането й. Разговорът ни всъщност е натрапен. Не бих търсил познанство с вас по собствено желание и не броя това за запознанство. Затова по същество. Какво желаете?
— Здравейте, мили мои. Всичко, всичко ми е ясно и чудесно ви разбирам. Простете моята дързост, но двамата страшно си подхождате. Вие сте изключително хармонична двойка.
— Ще трябва да ви прекъсна. Моля ви да не се месите в неща, които не ви засягат. Не сме искали мнението ви. Не се самозабравяйте.
— Вие пък не се палете чак толкова, млади човече. Не, все пак приличате на баща си. И той беше такъв сприхав и нервен. Да, та с ваше позволение ви поздравявам, деца мои. За съжаление обаче не само на думи, ами наистина сте деца, нищичко не знаете и за нищичко не си давате сметка. Аз съм от два дена тук, а научих за вас повече, отколкото можете да си представите. Вие сте на ръба на пропастта, без изобщо да се досещате. Ако не се предотврати по някакъв начин опасността, дните на свободата ви, а може би и на живота ви, са преброени.
Налице е известен комунистически стил. Малцина му подхождат. Но никой не нарушава този начин на съществуване и мислене така явно като вас, Юрий Андреевич. Не знаем защо трябва да се навирате на вълка в устата. Вие сте насмешка над този свят, вие сте неговото оскърбление. Разбирам поне това да беше ваша тайна. Но тук има влиятелни фигури от Москва. Те ви познават до мозъка на костите. Вие и двамата ужасно не се харесвате на местните жреци на Темида. Другарите Антипов и Тиверзин точат зъби за Лариса Фьодоровна и за вас.
Вие сте мъж, волен като вятъра или как се наричаше. Ваше свещено право е да лудеете и да си играете с живота си. Но Лариса Фьодоровна не е свободна. Тя е майка. Тя отговаря за един детски живот, за съдбата на това дете. Не й подхожда да живее с фантазии и да витае в облаците.
Цяла сутрин я убеждавах, че трябва да се отнесе сериозно към тукашното положение. Не желае да ме чуе. Използувайте авторитета си, повлияйте й. Тя няма право да си играе с безопасността на Катенка и не бива да пренебрегва моите съображения.
— През живота си никого не съм убеждавал и принуждавал. Особено близките си. Лариса Фьодоровна е в правото си да ви слуша или не. Нейна си работа. Освен това изобщо не съм наясно за какво става дума. Това, което наричате ваши съображения, не ми е известно.
— Да, наистина все повече ми приличате на баща си. Същият кибритлия. Добре, да преминем към най-важното. Но тъй като е доста сложна материя, имайте търпение. Ще ви моля да ме изслушате, без да ме прекъсвате.