Във висшите среди се подготвят големи промени. Не, не, знам го от най-достоверни източници, не се съмнявайте. Става дума за преминаване на по-демократични релси, за някои отстъпки в полза на общата законност, и то в най-близко бъдеще.
Но именно поради това подлежащите на премахване наказателни инстанции накрая още повече ще освирепеят и ще побързат да разчистят местните си сметки. Вашето унищожение, Юрий Андреевич, е на дневен ред. Името ви е в списъка. Не се шегувам, лично го видях, вярвайте ми. Помислете за спасението си, иначе ще бъде късно.
Но всичко това дотук беше само въведението. Започвам по същество.
В Приморска област, на Тихи океан, започва концентриране на политическите сили, останали верни на сваленото Временно правителство и разпуснатото Учредително събрание. Събират се политици от бившия парламент, обществени дейци, най-видните някогашни членове на земската управа, търговци, фабриканти. Белогвардейските генерали съсредоточават в този район остатъците от армиите си.
Съветската власт гледа през пръсти на зараждането на Далекоизточната република. Съществуването на такова нещо е добре дошло за нея, защото ще служи за буфер между „червения“ Сибир и външния свят. Правителството на републиката ще бъде смесено по състав. Повечето от половината министерства са запазени от Москва за комунистите, та в удобен момент с тяхна помощ да се извърши преврат и да се тури ръка на републиката. Съвсем прозрачен замисъл, само трябва да успеем да се възползваме от времето, което ни остава.
Някога, преди революцията, защищавах интересите на братя Архарови, на Меркулови и на други търговски и банкови къщи във Владивосток. Там ме познават. Негласният емисар на подготвяното правителство отчасти тайно, отчасти със съветско съгласие ме покани да вляза в Далекоизточното правителство като министър на правосъдието. Съгласих се и заминавам за там. Всичко това, както ви казах, става със знанието и мълчаливото съгласие на съветската власт, но не съвсем открито, затова е по-добре да не се вдига много шум.
Мога да взема вас и Лариса Фьодоровна с мен. Оттам лесно ще заминете по море при вашите близки. Сигурно знаете вече за депортирането им, нали? Голям шум се вдигна, цяла Москва за това говореше. Обещах на Лариса Фьодоровна да отбия удара, надвиснал над Павел Павлович. Като член на автономно и акредитирано правителство ще издиря Стрелников в Източен Сибир и ще му помогна да се прехвърли в нашата област. Ако не успее да избяга, ще предложа да го разменим срещу някое друго лице, задържано от съюзниците и представляващо ценност за московската централна власт.
Лариса Фьодоровна едва проследяваше смисъла на разговора, същината често й убягваше. Но при последните думи на Комаровски, които се отнасяха за безопасността на доктора и на Стрелников, се отърси от състоянието на отнесена безучастност, заслуша го внимателно и леко изчервена допълни:
— Нали разбираш, Юрочка, колко са важни тези крачки за тебе и за Паша?
— Прекалено си доверчива, скъпа. Не бива да приемаш всяко хрумване за действителност. Не казвам, че Виктор Иполитович съзнателно ни заблуждава. Но всичко това е все още твърде съмнително. Сега, Виктор Иполитович, ще ви кажа няколко думи от свое име. Благодаря ви за вниманието към моята особа, но нима мислите, че ще се оставя вие да ме спасявате! Колкото до грижите ви за Стрелников, Лара да помисли по този въпрос.
— За какво става дума? Дали да пътуваме с него, както ни предлага, или не? Чудесно знаеш, че без теб никъде няма да мръдна.
Комаровски начесто надигаше разредения спирт, който Юрий Андреевич беше донесъл от амбулаторията и сега бе извадил на масата, дъвчеше картофи и постепенно се напиваше.
2
Стана късно. Когато почистваха от време на време фитила от нагар, той с пукот се разгаряше и ярко осветяваше стаята. После всичко отново потъваше в мрак. На домакините им се спеше, а имаха и да говорят насаме. Но Комаровски упорито не си тръгваше. Неговото присъствие им тежеше, както им тежеше масивният дъбов бюфет и леденият декемврийски мрак вън.
Гостенинът не гледаше към тях, а нейде над главите им, изцъклил пияни очи в някаква далечна точка, и със сънен заплитащ се език дърдореше ли, дърдореше нещо безкрайно скучно, все едно и също. Сега любимата му тема беше Далечният изток. И само това дъвчеше и предъвкваше, като развиваше пред Лара и доктора идеите си за политическото значение на Монголия.
Юрий Андреевич и Лариса Фьодоровна не бяха обърнали внимание кога прескочи на Монголия. И понеже бяха пропуснали момента, чуждата и безинтересна тема им се струваше още по-досадна.