От къщата долиташе шум. Докторът не искаше да подслушва, пък и не беше в състояние нещо да чуе, затова неволно забави крачка и се спря като вцепенен. Без да разбира думите, той позна гласовете на Комаровски, Лара и Катенка. Вероятно бяха в предната стая до вратата. Комаровски спореше с Лара и съдейки по отговорите й, тя се вълнуваше, плачеше и ту рязко му възразяваше, ту се съгласяваше с него. Кой знае защо, Юрий Андреевич реши, че Комаровски в този момент говори тъкмо за него — в смисъл, че е несигурен човек („слуга на двама господари“ — нещо такова му се счу), че не се знае за кого повече милее, за семейството си или за Лара, че Лара не бива да разчита на него, защото, ако избере доктора, „ще се намери от два стола на земята“. Юрий Андреевич влезе в къщата.
Наистина в първата стая стоеше с кожух до петите, без да се съблича, Комаровски. Лара дърпаше якичката на Катенка, мъчеше се да й закопчае кожухчето и не успяваше да улучи иличето с кукичката. Тя се ядосваше на детето, викаше му да не се върти и да не се дърпа, а Катенка й се молеше: „По-леко, майче, ще ме удушиш.“ Всички бяха облечени, готови за излизане. Щом влезе Юрий Андреевич, Лара и Комаровски един през друг се хвърлиха към него.
— Къде се губиш? Така ни трябваш!
— Добър ден, Юрий Андреевич! Въпреки грубостите, които си разменихме миналия път, отново, както виждате, съм дошъл без покана.
— Добър ден, Виктор Иполитович.
— Къде беше досега? Чуй го какво ще ти каже и веднага решавай за себе си и за мен. Нямаме време. Трябва да бързаме.
— Защо стоим прави? Седнете, Виктор Иполитович. Как къде съм бил, Ларочка? Нали знаеш, за дърва, а после трябваше да се погрижа за коня. Заповядайте, моля ви се, Виктор Иполитович.
— Не си ли изненадан? Защо не си учуден? Ние съжалявахме, че този човек си е заминал, и не се възползувахме от неговите предложения, а ето го сега пред теб и ти не се чудиш. Но още по-смайващи са последните му новини. Разкажете му ги, Виктор Иполитович.
— Не зная какво има предвид Лариса Фьодоровна, но на свой ред ще ви съобщя следното. Нарочно пуснах слух, че заминавам, а всъщност останах за още няколко дни, за да ви дам възможност с Лариса Фьодоровна още веднъж да премислите въпросите, по които говорихме, и след като обсъдите всичко, да стигнете може би до по-разумно решение.
— Но повече не бива да отлагаме. Сега е най-удобно да заминем. Утре сутринта… не, по-добре Виктор Иполитович лично да ти обясни.
— Един момент, Ларочка. Прощавайте, Виктор Иполитович. Защо стоим с кожусите? Да се съблечем и да седнем. Предстои ни сериозен разговор. Не може така — раз-два и хайде. Извинете, Виктор Иполитович. Нашите спорове опират до някои деликатни моменти. Смешно и неудобно е да обсъждаме такива въпроси. Никога не съм възнамерявал да пътувам с вас. При Лариса Фьодоровна нещата стоят по-иначе. В редките случаи, когато нашите безпокойства можеха да се отделят едно от друго и ние си спомняхме, че не сме едно същество, а две, с две отделни съдби, аз бях на мнение, че е необходимо Лара, особено заради Катя, добре да обмисли вашите планове. Впрочем тя и без това го прави непрекъснато, като отново и отново се връща към предложената възможност.
— Но само в случай, че и ти дойдеш.
— За нас е еднакво трудно да си представим, че ще се разделим, но може би трябва да стиснем зъби и да принесем тази жертва. Защото и дума не може да става аз да пътувам.
— Но ти още нищо не знаеш. Първо чуй. Утре сутринта… Виктор Иполитович!
— Изглежда, Лариса Фьодоровна има предвид сведенията, които нося и които вече й съобщих. В Юрятин е пристигнал служебен влак на Далекоизточното правителство, вчера е дошъл от Москва и утре продължава. Този влак е на нашето министерство на транспорта. Половината композиция са спални вагони.
Аз ще пътувам с него. Там са ми предоставили места и за лица, които съм поканил в работната си колегия. Можем да пътуваме най-комфортно. Друг такъв случай няма да имаме. Зная, че не хвърляте думите си на вятъра и няма да отстъпите от отказа си да пътувате с нас. Вие сте човек на твърдите решения, знам. Но все пак. Прежалете себе си заради Лариса Фьодоровна. Чухте, че тя без вас няма да замине. Нека тръгнем заедно, ако не за Владивосток, поне за Юрятин. После ще решаваме. Но в такъв случай ще трябва да побързаме. Не бива да губим нито минута. Аз съм с кочияш, не разбирам от коне. Петимата няма да се съберем в моята шейна. Ако не се лъжа, у вас е конят на Самдевятов. Казахте, че сте ходили с шейната за дърва. Ако още не сте я разпрегнали…