— Не, разпрегнах я.
— Тогава запретнете я пак. Моят кочияш ще ви помогне. Впрочем къде, по дяволите, две шейни! Все някак ще стигнем с моята. Само че, за бога, по-бързо. Вземете само най-необходимото. Оставете къщата така, не я заключвайте. Трябва да спасим живота на детето, няма за кога да търсите ключове и катинари.
— Не ви разбирам, Виктор Иполитович. Вие говорите така, сякаш съм се съгласил да дойда с вас. Вървете, за бога, щом Лариса иска. А за къщата не се безпокойте. Аз ще остана и после ще почистя и ще заключа.
— Какво говориш, Юра! Защо са тези ужасни глупости, в които сам не вярваш? „Щом Лариса Фьодоровна е решила.“ А много добре знаеш, че без теб Лариса Фьодоровна няма намерение никъде да пътува и не е взимала никакви решения. Тогава защо е тази фраза: „Ще почистя къщата и за всичко ще се погрижа“?
— Значи сте неумолим? Тогава имам друга молба. Дали ще може, ако Лариса Фьодоровна няма нищо против, да разменя с вас няколко думи на четири очи?
— Добре. Щом трябва, да идем в кухнята. Нали не възразяваш, Ларуша?
12
— Стрелников е заловен, осъден е на разстрел и присъдата е изпълнена.
— Какъв ужас. Вярно ли е?
— Така чух. Очевидно е така.
— Не казвайте на Лара. Тя ще полудее.
— Разбира се. Затова ви извиках. След този разстрел и тя, и дъщеря й са изложени на още по-голяма опасност. Помогнете ми да ги спася. Категорично ли отказвате да ги съпровождате?
— Вече ви казах. Абсолютно.
— Но тя без вас няма да тръгне. Просто не знам какво да правим. Тогава ще ви помоля за друга помощ. Поне на думи покажете, че сте готов да отстъпите, престорете се, че можете да бъдете разубеден. Не си представям как би изглеждала раздялата помежду ви. Нито тук, в къщата, нито на гарата в Юрятин, ако дойдете, да речем, да ни изпратите. Тя трябва да повярва, че и вие ще пътувате. Ако не сега, с нас, то след някое време, когато ви предоставя нова възможност, от която ще обещаете да се възползувате. Ще трябва да сте в състояние да й дадете лъжлива клетва. Но от моя страна това не са празни думи. Кълна се в честта си, че в мига, когато пожелаете, се наемам по всяко време да ви измъкна оттук при нас и ако пожелаете, навсякъде по-нататък. Лариса Фьодоровна трябва да е сигурна, че ще ни изпратите. Внушете й го колкото можете по-убедително. Побързайте, да кажем, уж да впрегнете коня и настоявайте ние да тръгнем първи, без да чакаме, докато се приготвите, защото после ще ни настигнете.
— Потресен съм от разстрела на Павел Павлович и не мога да дойда на себе си. Едвам вниквам в думите ви. Но съм съгласен с вас. След като Стрелников е убит, според сегашната логика животът на Лариса Фьодоровна и на Катя също виси на косъм. Някой от нас непременно ще бъде арестуван, така че рано или късно все едно ще бъдем разделени. Тогава наистина е по-добре вие да ни разделите и да ги откарате някъде накрай света. Сега, когато ви говоря всичко това, вече вие държите нещата в ръцете си. Сигурно няма да издържа, ще плюя на гордостта и самолюбието си и покорно ще се довлека да получа от ръцете ви и нея, и живота, и морския път до близките си, и собственото си спасение. Но оставете ме да помисля върху всичко това. Новината, която ми съобщихте, ме потресе. Смазан съм от страданието, то ми отнема способността да мисля и разсъждавам. Може би като ви се покорявам, правя фатална, непоправима грешка, от която ще се ужасявам цял живот, но в мъглата на съсипващата ме болка единственото, което мога сега, е машинално да се съгласявам с вас и сляпо, малодушно да ви се подчинявам. Добре, значи за нейно добро ще й кажа сега, че отивам да впрегна коня и че ще ви настигна, а всъщност ще остана тук сам. И още нещо. Как ще пътувате сега, по тъмно? Пътят минава през гората, тук се навъртат вълци, внимавайте.
— Знам. Имам пушка и револвер. Не се безпокойте. Впрочем и малко спирт съм взел в случай на голям студ. Достатъчно съм взел. Да ви оставя ли?
13
„Какво направих! Какво направих! Дадох я, отстъпих я, отрекох се от нея. Да тичам, да ги настигна, да я върна! Лара! Лара!
Не чуват. Вятърът духа насам. Пък и те сигурно разговарят високо. Тя е в правото си да се чувствува весела и спокойна. Остави се да бъде излъгана и дори не подозира заблудата.
Представям си. Какво ли си мисли? Всичко се подреди чудесно, точно както желаеше. Нейният Юрочка, опърничав фантазьор, най-сетне склони, слава богу, и заминава заедно с нея за някакво спокойно място, при хора, които са по-умни от нас, там, където цари ред и законност. Дори ако реши да се прави на горд и утре не иска да се качи на техния влак, Комаровски ще прати за него друг и Юра ще пристигне в най-скоро време.