С неописуеми усилия, с хиляди премеждия прекосих Сибир и дойдох тук, където всички ме познават много добре и най-малко ще се надяват да ме видят, понеже не биха очаквали от мен такова нахалство. Наистина още дълго ме издирваха в района на Чита, докато аз се спасявах ту в тази къща, ту в други убежища наблизо из околността. Но вече край. И тук ме проследиха. Знаете ли какво? Здрачава се. Наближава часът, който мразя, защото отдавна не мога да спя. Нали знаете колко е мъчително. Ако не сте изгорили всичките ми свещи — прекрасни, стеаринови, нали така? — нека си поприказваме още малко. Да си поприказваме, докато ви е възможно, ето тъй, светски, цяла нощ на запалени свещи.
— Свещите са налице. Само една пачка е отворена. Светехме си с газта, която намерихме тук.
— Брашно имате ли?
— Не.
— Как сте живели? Ама защо ли питам глупости. С картофи. Знам.
— Да. Има още много. Нашите хазаи бяха предвидливи и опитни хора. Знаеха как да ги пазят. Нищо им няма, в зимника са. Нито са гнили, нито са измръзнали.
Изведнъж Стрелников заговори за революцията.
17
— Всичко това не е за вас. Вие не можете да го разберете. Вие сте отрасли другояче. Съществуваше един свят на градските покрайнини, на железопътните линии и на трудовите казарми. Мръсотия, теснотия, нищета, гавра с човешкото в работника, гавра с жената. Съществуваше една ухилена ненаказуема наглост на разврата, на мамините синчета, заможните студенти и новобогаташите. С шегички или с изблици на пренебрежителен гняв реагираха на сълзите и жалбите на излъганите, оскърбените, подмамените. Какъв олимпизъм у тези паразити, чиято единствена отличителна черта беше, че за нищо не бяха си мръднали пръста, от нищо нямаха нужда, нищо не дадоха на света и нищо не оставиха!
А ние гледахме на живота като на военен поход, ние обръщахме планини за тези, които обичахме. И макар да не сме им донесли нищо освен мъка, ни най-малко не сме ги обидили, защото бяхме още по-големи мъченици от тях.
Преди да продължа обаче, смятам за свой дълг да ви кажа следното. Вижте какво. Ако животът ви е мил, трябва да бягате оттук незабавно. Хайката около мен се затяга и както и да се развият събитията, ще ви замесят, ще ви забъркат и вас дори само поради факта, че сега разговаряме. Освен това има много вълци, онази нощ се наложи да стрелям.
— А, вие ли стреляхте?
— Да. Чули сте, разбира се, нали? Отивах към другото убежище, но още преди да стигна, познах по някои признаци, че е разкрито и тамошните хора сигурно са загинали. Няма да оставам у вас, само тази нощ, сутринта се махам. И така, с ваше позволение, продължавам.
Но нима тези Тверски-Ямски улици и препусналите файтони с леките момичета и с франтовете с накривени шапки и опънати панталони бяха само в Москва, само в Русия? Улицата, вечерната улица, вечерната улица на века, конете — дорести и врани — бяха навсякъде. Какво обедини епохата, кое събра деветнадесети век в едно историческо цяло? Раждането на социалистическата мисъл. Вдигат се революции, самопожертвователни млади хора се изправят на барикадите. Публицистите си блъскат главите как да се обуздае животинската циничност на парите, да се разбуди и защити човешкото достойнство на бедняка. Появява се марксизмът. Той открива корена на злото и намира лека. Той става мощната сила на века. Всичко това бяха Тверските-Ямските на века, и мръсотията, и сиянието на светостта, и развратът, и работническите квартали, прокламациите и барикадите.
Ах, колко хубава беше тя като момиче, като гимназистка. Не можете да си представите. Често ходеше у своя съученичка в къщата, където живееха служители от Брестката жп линия. Така се наричаше отначало, преди няколкото последвали преименувания. Баща ми, сега член на Юрятинския трибунал, тогава беше железничар, работеше на гарата. И аз ходех в онази къща и я Виждах там. Тя беше момиченце, дете, а вече можеше да се прочете на лицето й, в очите, неспокойната мисъл, тревогата на века. Всички тези на времето, всичките негови сълзи и обиди, всичките подбуди, цялата натрупана отмъстителност и гордост бяха изписани на лицето й и в осанката й. Тази смесица от момински свян и смела стройност. Обвинението срещу века можеше да се произнесе от нейно име, с нейните уста. Съгласете се, това не е малко. Това е някакво предопределение, знак на съдбата. Това можеше да бъде само дарено по природа, то беше заслужено право.