Ама къде време да мисля, влакът вече е близо, няма за кога да се чудя. Грабнах фенера, понеже още не беше съвсем светло, и се втурнах като луда право на релсите, току в средата, застанала съм там и размахвам фенера напред-назад.
Какво да ви разправям. Спрях влака, той добре, че от вятъра съвсем бавно вървеше, абе направо си пълзеше. Спрях го, един познат машинист се подава от прозорчето, пита ме нещо, от вятъра хич не го чувам какво ме пита. Аз му крещя, че има нападение в железопътния кантон, убийство и грабеж, убиецът е в къщата, помогнете ми, чичо другарю, спешна помощ ми трябва. А пък докато му говоря всичко туй, от конските вагони наскачаха червеноармейци един подир друг на насипа, че беше и военен влак, да, та червеноармейците наскачаха и викат: „Какво има?“, чудят се какви са тия работи: влакът спрял по нощите в гората насред баира.
Като научиха какво е станало, извадиха бандита от зимника, той пищи с по-тънък глас от Петенка; милост, вика, мили хора, не ме погубвайте, аз няма вече. Измъкнаха го на траверсите, вързаха му ръцете и краката за релсите и жив го прегазиха с влака — тъй го ликвидираха.
Дори не се върнах вкъщи за дрехи, тъй ме беше страх. Примолих им се: вземете ме на влака. Те ме взеха и ме откараха с влака. После, на шега, наистина, ама толкоз наши и чужди земи обиколих с безпризорните, къде не съм била! И толкоз шир видях, толкоз свобода подир детските си мъки! Ама и много зло и грях. Туй обаче е от по-после и друг път ще ви го разправям. А тогава един служител от железниците слезна от влака и отиде в кантона да опише ведомственото имущество и да види за леля Марфуша, да се погрижи за нея. Чувах, че после се споминала откачена в лудницата. Други пък разправяха, че била се излекувала и се изписала.
След всичко чуто Гордон и Дудоров дълго се разхождаха безмълвно по полянката. После дойде камионът, тежко и тромаво свърна от пътя. Натовариха сандъците. Гордон попита:
— Ти нали разбра коя е тази Таня?
— О, разбира се.
— Евграф ще направи всичко за нея. — После помълча и допълни: — Колко пъти е ставало така в историята. Нещо, което е било замислено като идеално и възвишено, е загрубявало и се е материализирало. Така Гърция става Рим, а руската просвета става руска революция. Вземи на Блок: „Деца на страшните години“ — и веднага ще видиш разликата в епохите. Когато го пише Блок, това се е разбирало фигуративно, в преносен смисъл. Тогава нито децата са деца, а са синове, рожби — интелигенцията; нито страховете са страшни, те са тайнствени, апокалиптични — а то е съвсем друго. Сега обаче всичко преносно е станало буквално и децата са деца, и страховете са страшни, ето това е разликата.
5
Минаха пет или десет години и в една тиха лятна привечер Гордон и Дудоров пак бяха седнали заедно някъде по високите етажи пред отворения прозорец над необятната вечерна Москва. Те прелистваха съставената от Евграф книжка с творби на Юрий, която бяха чели много пъти и почти знаеха наизуст. Двамата си приказваха и размишляваха. Когато стигнаха към средата, се стъмни и започнаха трудно да разчитат текста, наложи се да запалят лампата.
И Москва долу и в далечината, родният град на автора и на половината от всичко, което бе преживял — Москва им се струваше сега не място на тези премеждия, а главна героиня в дългото повествование, до чийто край почти бяха стигнали с книжката пред себе си.
И въпреки че просветлението и освобождението, очаквани след войната, не дойдоха заедно с победата, както те си бяха представяли, но все пак предвестието за свобода се носеше във въздуха през следвоенните години и представляваше единственото им историческо съдържание.
Състарените приятели до прозореца имаха усещането, че тази свобода на душата е дошла, че именно тази вечер бъдещето съвсем осезаемо присъствува долу на улиците, че те самите вече са встъпили в това бъдеще и отсега нататък са в него. Обземаше ги щастливо разнежено спокойствие за този свещен град и за цялата земя, за доживелите до тази вечер участници в историята и техните деца — обземаше ги и ги завладяваше с тихата музика на щастието, която се лееше наоколо. И тази книга в ръцете им сякаш бе знаела всичко това и вдъхваше кураж и сила на техните чувства.