Минаваха по Камергерска. Юра обърна внимание на един черен разтопен процеп в заледения прозорец. През него проблясваше пламъкът на свещ и проникваше към улицата почти като разумен поглед, сякаш пламъкът следеше пътуващите и причакваше някого.
„Свещта гореше у дома, свещта гореше…“ — шепнеше си Юри началото на нещо смътно, аморфно, с надеждата, че продължението ще дойде от само себе си, без усилие. То, не идваше.
11
От незапомнени времена елхата у Свентицки минаваше по следния начин. В десет, когато се прибираха децата, палеха втора елха за младите и за възрастните и се веселяха до сутринта. По-старите цяла нощ пляскаха картите в триъгълния помпейски хол, продължение на салона, отделено от него с тежка завеса с големи бронзови халки. На разсъмване всички сядаха на трапезата.
— Защо закъсняхте? — попита ги на бегом племенникът на Свентицки Жорж, забързан през антрето към стаята на чичо си и леля си. Юра и Тоня също се насочиха натам да поздравят домакините и пътем, докато се събличаха, надникнаха в салона.
Около пламтящата елха, украсена с няколко низи струящо сияние, се движеше черната стена на онези, които не танцуваха, а разговаряха и се разхождаха, и се настъпваха, и дрехите им шумоляха.
В кръга лудо се въртяха танцуващите. Въртеше ги и ги разпределяше по двойки, и ги изтегляше в редица Кока Корнаков, лицеист, син на помощник-прокурора. Той дирижираше танците и колкото му глас държи крещеше от единия край на салона към другия: „Grand rond! Chaine, chinoise!“7 — И всички се подчиняваха на командите му. — „Une valse s’il vous plait!“8 — подвикваше на пианиста и начело на първия кръг повеждаше дамата си à trois temps, à deux temps9, забавяйки и стеснявайки първоначалния порив до едва забележимо пристъпване на място, което вече не беше валс, а само заглъхващо негово ехо. И всички аплодираха, и в тази движеща се, тътреща се и гъгнеща тълпа се разнасяха сладоледи и разхладителни напитки. Пламналите момчета и момичета за миг преставаха да викат и да се смеят, припряно и жадно гълтаха студените плодови сокове и лимонадата и едва оставили чашата на таблата, възобновяваха виковете и смеха в десетократна степен, сякаш бяха глътнали нещо за градус.
Тоня и Юра, преди да влязат в салона, отидоха при домакините във вътрешните стаи.
12
Вътрешните стаи на Свентицки бяха затрупани с ненужни вещи от изпразнените за по-просторно гостна и салон. Тук беше вълшебната кухня на стопаните, техният коледен склад. Вътре миришеше на бои и лепило, имаше нахвърляни рула цветна хартия и камари от кутии с котильонни звезди и допълнителни свещички за елхата.
Старите Свентицки надписваха номерцата на подаръците, картичките с посочените места за вечерята и билетите за някаква томбола. Жорж им помагаше, но често бъркаше номерацията и те се нервираха. Домакините ужасно се зарадваха на Юра и Тоня. Знаеха ги от деца и без много церемонии и празни думи ги хванаха да им помагат.
— Фелицата Семьоновна не ще да разбере, че по-рано трябваше да се мисли за всичко това, а не в разгара, когато е пълно с гости. Ах ти, Жорж, загубена глава, пак си объркал номерцата! Нали се разбрахме бомбониерките с дражетата да са на масата, празните на дивана, а тук всичко е наопаки и с краката нагоре.
— Много се радвам, че Анет е по-добре. С Пиер така се тревожим за нея.
— Да, но, миличка, тя е по-зле, разбираш ли, а при теб винаги всичко е devant-derière10.
Юра и Тоня прекараха половината вечер с Жорж и старците зад техните коледни кулиси.
13
През цялото време, докато бяха у Свентицки, Лара се намираше в салона. Макар да не беше с бален тоалет и да не познаваше никого, тя ту се оставяше като насън във валсовите прегръдки на Кока Корнаков, ту като попарена се въртеше в кръг по салона.
Един-два пъти вече се беше спирала нерешително пред портала на хола с надеждата, че Комаровски, който седеше с лице към салона, ще я забележи. Но той си гледаше играта, вдигнал като щит лявата ръка с картите пред очите си, и или наистина не я виждаше, или се преструваше, че не я забелязва. Дъхът й секна от обида. В това време някакво непознато момиче мина от салона към гостната. Комаровски го сподири с онзи поглед, който Лара така добре познаваше. Поласканата девойка му се усмихна, пламна и грейна. Лара едва не изкрещя. Лицето й се изчерви от срам, челото и шията й станаха на петна. „Новата жертва“ — каза си тя. И като в огледало видя себе си и цялата си история. Но пак не се отказа да говори с Комаровски, само реши да изчака с разговора за по-удобен момент, наложи си да се успокои и се върна в салона.