Зад паравана, който отделяше квартирата от голямото ателие, където се бяха събрали гостите, бяха наредени голямата багажна кошница на Лара и една средна, куфар и сандък с кухненски принадлежности. В ъгъла имаше няколко торби. Събра се много багаж. Една част тръгваше утре сутринта с малка бързина. Почти всичко беше прибрано вече, но не докрай. Сандъкът и кошницата стояха отворени, недопълнени. Лара от време на време се сещаше за още нещо, пренасяше забравеното зад паравана, слагаше го и изравняваше багажа отгоре.
Паша вече беше вкъщи с гостите, когато Лара, която беше ходила в канцеларията на курсовете за свидетелството и други документи, се върна, следвана От портиера с ликови чували и навито дебело въже за опаковане на утрешния багаж. Тя го пусна да си върви, обиколи гостите, на някои стисна ръка, с други се целуна, после отиде да се преоблече зад паравана. Когато излезе преоблечена, всички заръкопляскаха, развикаха се, взеха да се настаняват и се вдигна шум до бога, както преди няколко дни на сватбата. Най-предприемчивите бързаха да налеят водката, множество ръце, въоръжени с вилици, се протегнаха към чиниите с ядене и мезета. Ораторствуваха, подвикваха, гълтаха водката и си разменяха духовитости. Някои бързо се напиваха.
— Капнала съм — каза Лара, седнала до мъжа си. — Ти успя ли да свършиш всичко?
— Да.
— И все пак съм в прекрасно настроение. Щастлива съм. А ти?
— И аз. Всичко е наред. Но това е дълъг разговор.
На вечеринката с младата компания по изключение бе допуснат Комаровски. В края на вечерта той искаше да каже, че ще осиротее без младите си приятели, че Москва ще стане за него пустиня, Сахара, но така се разчувствува, че изхлипа, и трябваше да повтори изречението, прекъснато от вълнение. Той помоли Антипови за позволение да си пишат и да ги навести в Юрятин, на новото им местожителство, ако не издържи разлъката.
— Чак толкова — високо и нетактично се обади Лара. — Оставете тия работи — писма, Сахари и прочие. Никакво идване. С божията помощ ще изкарате някак и без нас, не сме чак такова чудо, нали, Паша? Ще намерите кой да замести младите ви приятели.
След което напълно изключи с кого говори и за какво, сети се нещо, бързо стана и се запъти към кухнята. Там разви месомелачката и взе да подрежда разглобените части по ъглите на сандъчето със съдовете, като ги заравяше в сламата, и насмалко да се нарани в една отцепена от ръба остра треска.
Заета с багажа, тя съвсем забрави, че има гости, и престана да ги чува, докато те изведнъж ней напомниха за себе си с някакви гръмки крясъци оттатък, и тогава тя си помисли: пияните винаги се мъчат да изглеждат по-пияни, отколкото са, и колкото са по-пияни, толкова напъните им са по-бездарни и профански.
В това време съвсем друг особен звук през отворения прозорец откъм двора привлече вниманието й. Лара дръпна перденцето и се подаде навън.
По двора с тежки скокове се придвижваше спънат кон. Кой знае чий беше, сигурно по погрешка беше влязъл в двора. Вече беше съвсем светло, но слънцето не бе изгряло. Спящият и сякаш мъртъв град тънеше в сиволилавата прохлада на ранния час. Лара затвори очи. В някакви затънтени селски далечини и красоти я беше пренесло това особено и безподобно конско подковано трополене.
На вратата се позвъни. Лара наостри уши. Някой от компанията стана да отвори. Надя! Лара се хвърли насреща й. Надя идваше направо от влака, ведра, чаровна и някак благоухаеща на дуплянска момина сълза. Приятелките се вкопчиха една в друга, без да могат да произнесат нито дума, и само ревяха и се прегръщаха така, че едва не се издушиха.
Надя й носеше поздрави и напътствия от цялото си семейство и подарък от родителите си. Тя измъкна от чантата опакована кутийка, разви я, щракна капачето и го отвори. Това, което връчи на Лара, беше рядко красиво колие.
Започнаха възклицания. Някой от пияните, вече малко изтрезнял, каза:
— Розов хиацинт. Да, да, розов, какво си мислите. Не пада по-долу от брилянта.
Но Надя твърдеше, че са жълти сапфири.
Лара я настани до себе си, предложи й от лакомствата на трапезата, а тя самата сложи колието до чинията си и го загледа замаяна. Събрано на купчинка върху виолетовата възглавничка на калъфа, то преливаше, гореше и ту приличаше на капки стичаща се влага, ту на чепка ситно грозде.
Някои от гостите междувременно дойдоха на себе си и отново си наляха за здравето на Надя. Набързо напиха и нея.
Скоро къщата представляваше едно сънено царство. Повечето останаха да спят тук заради предстоящото изпращане на гарата. Някои отдавна хъркаха, налягали в ъгъла. Лара също не помнеше как се беше озовала с дрехите на дивана до вече заспалата Ира Лагодина.