Събуди я разговор на висок глас точно до ухото й. Това бяха гласове на някакви чужди хора, влезли в двора да търсят коня. Лара отвори очи и се учуди. „Този Паша не мирна, изтъпанил се е насред стаята, нещо търси.“ В това време предполагаемият Паша се обърна към нея и тя видя, че не е Паша, а някакво сипаничаво чудовище и лицето му е съсечено от белег през слепоочието до брадичката. Тогава разбра, че е влязъл крадец, бандит, искаше да извика, но не можа да издаде нито звук. Внезапно си спомни за колието, повдигна се леко на лакът и хвърли поглед към масата.
Колието си беше на мястото между огризките и трохите и недосетливият злосторник не го забелязваше сред недоядените остатъци на масата а ровеше в подредените дрехи и разбъркваше багажа. Лара, сънена и замаяна от пиенето, не беше в състояние докрай да осъзнае положението и само й стана жал за труда й. Обзе я негодувание и тя пак понечи да извика, но не можа Да отлепи уста, тогава силно бутна спящата Ира Лагодина с коляно под лъжичката и когато онази като ненормална изкрещя от болка, заедно с нея нададе вик и Лара. Крадецът изпусна вързопа с краденото и изхвърча от стаята. Неколцина от наскачалите мъже, едва съобразявайки ситуацията, се спуснаха подире му, но онзи се беше изпарил.
Това премеждие и общото му обсъждане се превърнаха в сигнал за ставане. Лара мигом изтрезня. Неумолима към воплите на гостите да ги остави да подремнат и да се поизлежават още малко, тя вдигна всички сънливци, набързо направи кафе и ги разпъди по домовете до срещата на гарата преди тръгването на влака.
Когато всички си отидоха, закипя работа. Лара с присъщата си бързина хвърчеше и събираше одеялата, подреждаше възглавниците, затягаше каишите и само молеше Паша и портиерката да не помагат, за да не й пречат.
Всичко се подреди и оправи своевременно. Антипови не закъсняха. Влакът тръгна леко, сякаш следваше движението на шапките, с които им махаха за сбогом. Когато спряха да махат и трикратно изреваха нещо от перона (вероятно „ура“), влакът ускори ход.
5
Времето трети ден беше ужасно. Течеше втората есен от войната. След успехите от първата година започнаха несполуките. Осма армия на Брусилов, съсредоточена в Карпатите, беше готова да се спусне от превалите и да нахлуе в Унгария, но наместо това се оттегляше, отблъсквана назад от общото настъпление. Нашите очистваха Галиция, превзета още първите месеци на войната.
Доктор Живаго — доскоро му викаха Юра, а сега все по-често започнаха да се обръщат към него по име и бащино. — докторът стоеше в коридора на акушерското отделение на гинекологичната клиника, където беше приета жена му Антонина Александровна, току-що докарана от него. Вече си тръгваше, чакаше само акушерката, за да се разбере с нея как да го намери в случай на нужда и как той да се осведомява от нея за състоянието на Тоня.
Бързаше да се върне в болницата, а преди това трябваше да прескочи до двама пациенти на домашна визитация, та тука напразно губеше скъпоценно време, зяпаше през прозореца полегатите пръски на дъжда и как силният есенен вятър начупва струите и ги разхвърля, както бурята поваля и разбърква полските класове.
Още не беше много тъмно. Пред очите му се откриваха дворът на клиниката, остъклените тераси на къщите към Девиче поле, разклонението на електрическия трамвай, което стигаше до задния двор на една от болничните сгради.
Дъждът се лееше най-безутешно, без да се усилва и без да намалява независимо от буйствата на вятъра, които като че ли се подсилваха от невъзмутимостта на изливащата се вода. Вятърът раздърпваше филизите на лозницата на една от терасите и сякаш искаше да я изскубне из корен, вдигаше я във въздуха, разтърсваше я и пренебрежително я захвърляше като вехта дрипа.
Покрай терасата мина мотрисата с две коли, от тях започнаха да свалят ранени и да ги носят в клиниката.
В московските болници, задръстени до невъзможност, особено след Луцката операция, вече слагаха бойците по стълбищните площадки и в коридорите. Общото препълване на градските болници започна да се отразява и на състоянието на женските отделения:
Юрий Андреевич се обърна е гръб към прозореца и се прозя от умора. Нямаше за какво да мисли. Изведнъж си спомни. В хирургическото отделение на Крестовоздвиженската болница, където работеше, тия дни умря една болна. Юрий Андреевич настояваше, че има ехинокок в черния дроб. Всички му възразяваха. Днес е аутопсията. Тогава ще се установи истината. Но просекторът на тяхната болница е невъзможен пияница. Как ли ще се справи с цялата работа.
Бързо притъмня. Вече нищо не се виждаше през прозореца. Като че ли запалени от вълшебна пръчица, във всички прозорци светнаха лампи.