16
На другия ден се събуди късно. Минаваше единадесет. „Маркиз, Маркиз!“ — полугласно успокояваше съседът ръмжащото куче. Колкото и да е странно, бяха останали сами в купето, никой не беше влязъл при тях по пътя. Започнаха да се мяркат имена на гари, познати още от детската възраст. Влакът напусна Калужка област и навлезе в Московска.
Докторът извърши пътния си тоалет с предвоенни удобства и се върна в купето за закуската, която му предложи странният спътник. Сега докторът го разгледа по-добре.
Отличителните белези на тази личност бяха извънредната словоохотливост и подвижност. Неизвестният обичаше да си поприказва, при това наблягаше не толкова на общуването и обмяната на мисли, колкото на самата езикова дейност, на произнасянето на думите и издаването на звуци. Докато говореше, подскачаше като курдисан на седалката, смееше се оглушително и безпричинно, бързо потриваше ръце от удоволствие, а когато и това му се стореше недостатъчно, за да изрази възторга си, удряше се с длани по коленете и се смееше до сълзи.
В разговора се възобновиха снощните странности. Непознатият се държеше удивително непоследователно. Ту изпадаше в откровения, за каквито никой не го питаше, ту отминаваше най-невинни въпроси.
Съобщи цял куп сведения за себе си, най-фантастични и несвързани. Сигурно и послъгваше. Явно търсеше ефект с крайните си възгледи и отричането на всепризнатото.
Всичко това намирисваше на нещо отдавна познато. В духа на подобен радикализъм са се изразявали нихилистите от миналия век, а малко след тях някои от героите на Достоевски и почти доскоро техните преки наследници, тоест цялата образована руска провинция, която често изпреварва столиците благодарение на съхранената в пущинаците твърдост, демодирана и излязла от употреба в столиците.
Младият мъж разказа, че бил племенник на известен революционер, а родителите му, обратното, са непоправими ветрогради, динозаври, както се изрази. Имали доста голямо имение в една крайфронтова местност. Там бил израснал. Родителите му цял живот били на нож с въпросния сродник, но той не бил злопаметен и сега благодарение на влиянието си ги измъква от много неприятности.
Той самият по убеждение бил копие на вуйчо си — съобщи словоохотливият субект, — екстремист максималист във всичко: в живота, политиката, изкуството. Пак замириса на Петенка Верховенски19 — не в смисъл на левичарство, а в смисъл на поквареност и празнословие. „Сега ще се представи за футурист“ — помисли си Юрий Андреевич и наистина стана дума за футуристите. „А сега ще заговори за спорт — продължи да предугажда докторът, — за коне или за скетинг ринг, или за френска борба.“ И наистина той заговори за лов.
Младият мъж каза, че бил на лов из родния край, и се похвали, че е отличен стрелец, та да не бил физическият му недъг, заради който не го взели войник, щял да се отличи с точния си прицел на войната.
Срещна въпросителния поглед на Живаго и възкликна:
— Да не би да не сте забелязали? Мислех, че сте се досетили!
Извади от джоба си две картончета и ги подаде на Юрий Андреевич. Едното беше визитната му картичка. Той имаше двойно презиме. Казваше се Максим Аристархович Клинцов-Погоревших или просто Погоревших, както държеше да се нарича — на името на вуйчо си.
Другото картонче представляваше таблица с малки квадратчета, в които бяха нарисувани две жестикулиращи ръце в най-разнообразни положения. Това беше азбуката на глухонемите. Изведнъж всичко се изясни.
Погоревших беше феноменално способен ученик от школата на Хартман или Остроградски, тоест глухоням, който до съвършенство се беше научил да говори не по слух, а с наблюдения, според движението на шийните мускули на учителя, и по същия начин разбираше думите на събеседника.
И като съпостави сведенията откъде е и къде е ловувал, докторът попита:
— Извинете моята нетактичност, ако не искате, не ми отговаряйте — имате ли нещо общо със Зибушинската република и нейното създаване?
— Но откъде… Момент… Значи познавате Блажейко?… Имам, имам! Разбира се, че имам — радостно заговори Погоревших и се смееше, и разклащаше цялото си тяло напред-назад, и неистово се пляскаше по колената. И отново започнаха фантасмагориите.
Погоревших съобщи, че Блажейко бил за него повод, а Зибушино — неутрална точка за прилагане на собствените му идеи. Юрий Андреевич се затрудняваше да следи изложението им. Философията на Погоревших се състоеше наполовина от анархизъм и наполовина от чисто ловджийски измишльотини.