Другото удивително съвпадение между археологическите и езиковедските данни касае „пакета“ от културни реалии, които древните австронезийци са използвали в своя бит. Археологията ни дава някои преки доказателства за характера на тяхната култура под формата на керамични изделия, кости (рибени и свински) и прочее в същия дух. В първия момент идеята, че един лингвист, занимаващ се само със съвременни езици (по простата причина, че техните по-древни, безписмени форми остават неизвестни), би могъл да разбере дали австронезийците, живели на Тайван преди шест хилядолетия, са гледали прасета, звучи като че ли нелепо. Има само един изход от тази щекотлива ситуация и той е да бъде реконструирана лексиката на изчезналите древни езици (т.нар. „праезици“), което може да се постигне като се съпоставят тези на съвременните езици, произлезли от тях.
Например думите за „овца“ в много езици от индоевропейското семейство, разпространено от Индия до Ирландия, доста си приличат: „avis“, пак „avis“, „ovis“, „oveja“, „овца“, „owis“ и „oi“, съответно в литовски, санскритски, латински, испански, руски, гръцки и ирландски. Да, етимологията на нашата sheep очевидно е по-различна, но пък английският е запазил оригиналния индоевропейски корен в думи като ewe, „(оагнена) овца“. Ако съпоставим фонетичните промени, които днешните индоевропейски езици са претърпели през историята си, бихме могли да стигнем и до извода, че оригиналната форма в „праезика“, говорен преди шест хилядолетия, е била тъкмо owis. Езиковедите са нарекли този хипотетичен език праиндоевропейски.
Съдейки по археологическите данни, тези праиндоевропейци отпреди шест хилядолетия са имали (освен всичко друго) и овце. По същия начин можем да реконструираме още поне 2000 думи от тяхната лексика, включително и тези за „коза“, „кон“, „колело“, „брат“ и „око“. Само че никога няма да успеем да възстановим праиндоевропейската дума за „пушка“, тъй като съответните названия на тази реалия в съвременните индоевропейски езици са произлезли от най-различни корени, за да се получи английското gun, френското fusil, руското ружьё и т.н. Това, разбира се, не бива да ни изненадва, тъй като преди 6000 години е нямало как хората да си изградят понятие за „пушка“, защото огнестрелните оръжия са изобретени едва през последното хилядолетие. И тъй като не са наследили нито един общ корен, чийто смисъл да е свързан с „пушка“, всеки един от тези езици е трябвало сам да измисля или пък да заимства подходяща дума, когато въпросното изобретение е навлизало в обществената практика.
По същата логика можем да сравним и днешните австронезийски езици, говорени в Тайван, Филипините, Индонезия и Полинезия, за да възстановим и съответния „праавстронезийски“, говорен в далечното минало. Както можем да се досетим, лексиката на този хипотетичен език е включвала и такива понятия като „две“, „птица“, „ухо“ или „въшка“. Не би могло да бъде другояче, защото праавстронезийците все са можели да броят поне до две, познавали са птиците, имали са уши и (повече от сигурно) въшки. По-интересното е, че този реконструиран език е включвал и думи като „свиня“, „куче“ и „ориз“, което пък подсказва, че тези неща вече са били част от праавстронезийската култура. Праезикът изобилства и с термини от мореплаването от рода на „кану с поплавъци“, „платно“, „гигантска мида“, „октопод“, „примамка за риба“ или „морска костенурка“. Езиковедските данни, свързани с праавстронезийската култура, както и с времето и мястото на нейното развитие, се съгласуват идеално и с археологическите данни, с които разполагаме за тези древни мореплаватели, ваещи грънци и отглеждащи някои растения, които са заживели на Тайван преди шест хилядолетия.
Със същата процедура можем да възстановим и прамалайско-полинезийския, или езика, на който са говорели австронезийците, след като са емигрирали от Тайван. Този праезик съдържа много думи за тропически растения като таро, хлебно дърво, банани, ямс и кокосови орехи, чиито праавстронезийски аналози по понятни причини не могат да бъдат възстановени. Тоест езиковедските данни показват, че след напускането на Тайван тези праавстронезийски емигранти са обогатили културния си репертоар с редица представители на тропическата флора. Този извод се потвърждава и от наличните археологически данни — докато са колонизирали земите на юг от Тайван (разположен на 23° северно от екватора), тези неолитни земеделци са ставали все по-зависими от тропическите грудкови и дървесни култури, които впоследствие са успели да пренесат и в тропическите зони на Тихия океан.