Във времената преди появата на европейските кораби междуостровната търговия в региона е била монопол тъкмо на такива групи, специализирани в изработването на канута и керамични съдове, които са умеели да плават в океана без навигационни уреди и обикновено са живеели на по-малките острови (макар и понякога в крайбрежни селища и на по-големите). Когато бях през 1972 г. в Малай, тази туземна търговска мрежа вече се разпадаше или поне се бе свила чувствително, отчасти защото се бе сблъскала със смазваща конкуренция в лицето на европейските моторни лодки и алуминиеви тенджери, отчасти защото австралийските колониални власти бяха забранили по-далечните плавания в океана след няколко инцидента, при които всички кану-търговци се бяха издавили. Горното ми дава основания да смятам, че тъкмо създателите на лапитски гърнета са се занимавали и с междуостровната търговия в региона през вековете след 1600 г. пр. Хр.
Разпространението на австронезийските езици по северното крайбрежие на Нова Гвинея, както и на най-големите Бисмаркови и Соломонови острови, трябва да е станало вече след лапитския период, тъй като лапитските селища са главно в архипелага Бисмарк. Едва през I в. от н.е. керамика от подобен тип се появява и в най-югоизточната част на Нова Гвинея. Когато в края на XIX в. европейците започват да изследват по-щателно Нова Гвинея, в по-голямата й част са живеели единствено папуаси, независимо че австронезийците вече са се били установили не само в споменатата югоизточна част, но и на островите Ару и Кей (разположени на 70–80 мили от югозападния й бряг).
Излиза, че австронезийците са разполагали с цели хилядолетия, за да колонизират вътрешността на Нова Гвинея и южното й крайбрежие от най-близко разположените си бази, но така и не са го направили. Дори и тази колонизация, която са осъществили по северното крайбрежие, е намерила по-скоро езиково, отколкото генетично изражение, тъй като коренните жители са съхранили новогвинейските си гени. Единственото, което нашествениците са постигнали е, че някои от местните са проговорили на австронезийски езици, вероятно за да комуникират по-лесно с морските търговци, които са свързвали отделните общества.
И така, резултатите от австронезийската експанзия в Нова Гвинея са коренно противоположни на постигнатите в Индонезия и Филипините. В последния регион туземното население е изчезнало безвъзвратно — най-вероятно прогонено, избито, заразено и асимилирано от нашествениците. Новогвинейското обаче като цяло е удържало устрема им. И в двата случая нашествениците са били същите (австронезийци), а и коренните жители вероятно са били с подобни гени — както си спомняте, в началото на тази глава изказах предположението, че първоначалното население на Индонезия, изместено от австронезийците, е имало родствена връзка с новогвинейското. Защо обаче последствията са толкова различни?
Отговорът става очевиден, когато отчитаме и различните културни ситуации, в които са се намирали коренните жители на Индонезия и тези на Нова Гвинея. До идването на австронезийците Индонезия в по-голямата си част е била рядко заселена от ловци-събирачи, които не са познавали дори полираните каменни сечива. Затова пък производството на храни вече се е било наложило от хилядолетия в новогвинейските планини, а вероятно и в низините, както и на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови. На практика новогвинейските планини са изхранвали една от най-гъстите популации на неолитни хора в целия тогавашен свят.
Австронезийците са можели да се похвалят само с откъслечни предимства пред тези отдавна установили се популации. Някои от техните културни растения като таро, ямс и банани най-вероятно са били самостоятелно усвоени от новогвинейците още преди идването на австронезийците. Новогвинейците бързо са възприели австронезийските кокошки, кучета и особено свинете и са им намерили място в своето стопанство. Освен това вече са разполагали и с полирани каменни сечива. Били са резистентни към тропическите заболявания поне толкова, колкото и австронезийците, тъй като са носели и същия тип гени, осигуряващи им защита срещу маларията, като някои от тези гени (ако не и всичките) са еволюирали самостоятелно в Нова Гвинея. Вече са били мореплаватели, макар и не така умели като създателите на лапитска керамика. Много преди идването на австронезийците, може би десетки хиляди години, новогвинейците са били колонизирали архипелага Бисмарк и Соломоновите острови — например в споменатия архипелаг са търгували с обсидиан (вид вулканична скала, подходяща за изработване на остри сечива) цели осемнайсет хилядолетия преди австронезийците. Нещо повече, в някакви по-нови времена новогвинейците дори са осъществили и известна експанзия на запад, т.е. срещу приливната вълна на австронезийците, тъй като езиците, говорени на Северна Халмахера и Тимор, са типично папуаски и сродни с някои езици от Западна Нова Гвинея.