От нея става ясно, че производството на храни в Евразия е започнало да осигурява по-голямата част от човешкото меню пет хилядолетия преди същото да се получи и в двете Америки. Тук обаче трябва веднага да поясним, че ако древността на това производство в Евразия не буди никакво съмнение, то датата на появата му в Новия свят все още е обект на спорове. По-специално, когато става дума за „насаждения“, „посеви“ или „култивирани растения“ — открити примерно в пещерите Кошкатлан (Мексико) и Гуитареро (Перу), както и на други обекти в Новия свят, — археолозите обикновено дават значително по-ранни дати от посочените в нашата таблица. Техните твърдения обаче днес са подлагат на преоценка по няколко причини: първо, съвременният радиовъглероден метод, при който директно се изследват посевните фосили, ни дава и по-нови дати; второ, по-ранните дати, съобщени при предишните изследвания, се базират не толкова на самите останки от посеви, а и на други вкаменелости, открити в непосредствена близост до тях, за които се е сметнало, че са от същото време, но това просто е недоказуемо; и трето, статусът на отделните фитолити, намерени на едно и също място (в смисъл дали става дума за насаждения или това са били диви растения) по принцип остава несигурен. Но дори и доместикацията на диви растения в Новия свят да е започнала преди посочените дати, земеделието по това време със сигурност не е доставяло основните човешки калории, а и преминаването към уседнал бит се е случило значително по-късно, отколкото в двете основни евразийски средища.
Както видяхме в Глави V и X, само някои сравнително малки ареали в двете полукълба са изиграли ролята на „прародини“, където за първи път е възникнало производството на храни, след което се е разпространило и на други места. Такива в Евразия са били Плодородният полумесец и Китай, а в Двете Америки — Андите, Амазония, Мезоамерика и Източните щати. Скоростта, с която са се разпространявали ключовите нововъведения, е особено щателно проучена в Европа благодарение на огромния брой археолози, работещи там. Ето защо в таблицата е включена и Англия. Ако производството на храни и уседналият бит са стигнали от Мала Азия до Британските острови за около пет хилядолетия, то следващият етап — усвояването на такива новости като етнархията, държавата, писмеността и най-вече металните сечива — е бил доста по-кратък — нужни са били около 2000 години, за да се разпространят по-широко първите сечива, изработени от бронз и мед, и само двеста и петдесет за железните. Явно за едно общество на уседнали земеделци е било по-лесно да „заимстват“ металообработването от друго такова общество, отколкото скитащите ловци-събирачи да „заимстват“ идеята за производство на храни от уседналите земеделци, които са срещнали по пътя си (или просто са били измествани от тях).
Защо обаче траекториите на всички ключови нововъведения в Новия свят се свързват с много по-късни дати, отколкото в Евразия? Открояват се четири групи причини, сами по себе си достатъчно красноречиви: по-късният старт, по-ограниченият избор от диви животни и растения, подходящи за доместикация, по-сериозните бариери пред дифузията и вероятно по-малките или по-изолирани ареали с гъсти човешки популации.
Колкото до евразийския старт, не бива да забравяме, че хората живеят там от около един милион години, т.е. от доста по-дълго време, отколкото в двете Америки. Според археологическите данни, които обсъдихме още в Глава I, хората са проникнали през Аляска в Северна Америка през XII хилядолетие пр.Хр., разпръснали са се на юг от канадските ледници (като „кловиски ловци“) няколко века преди XI хилядолетие пр.Хр. и са достигнали най-южната част на Южна Америка около десетото преди Христа. Дори и да се потвърдят предположенията, че Новият свят е бил заселен по-рано, тези хипотетични „предкловиски“ жители по някаква неясна причина са останали съвсем малко на брой и по техните земи не се е стигнало до характерния за Плейстоцена разцвет на ловно-събирачески общества, изразяващ се в стремително нарастване на броя на човешките популации, технологии и изкуства, какъвто е имало в Стария свят. Само 1500 години след като кловиските ловци са достигнали и Огнена земя, хората в Плодородния полумесец вече са развивали производство на храни.